Произход на политическия ред [bg]

Втори решаващ за социалното развитие фактор е възникването на „джати", станали известни като касти. Джати подразделят всички варни на стотици сегментарни ендогамни професионални групи – от различните свещенически служители до търговци, обущари и земеделци. Те са онова, което един наблюдател нарича сакрализация на професионалната йерархия. Джати биват надградени върху съществуващата родословна структура, определяйки границите на клановата екзогамия. Това означава, че представителите на екзогамни агнатни родове трябва да сключват бракове в границите на джати, така че дъщерята на обущар трябва да се омъжи за сина на друг обущар от друг клан. Джати запазват някои от сегментарните характеристики на други племенни общества дотолкова, доколкото членовете на джати си сътрудничат и често живеят заедно в обособени общности. Но те са и взаимозависими, тъй като всички са част от едно по* всеобхватно разделение на труда. Това разделение е ограничено в сравнение с индустриалното общество, но все пак е по–сложно, отколкото в племенното общество. Така че джати притежават отличителните черти както на механичната, така и на органичната солидарност според терминологията на Дюркем, което означава, че отделните индивиди са членове на идентични самовъзпроизвеждащи се формирования и участват в по – всеобхватно взаимозависимо общество.

Възникването на държава по време на династията Джоу в Китай разрушава сегментарната племенна организация по високите етажи на обществото. Независимо че родовете остават важни форми на социална организация, съществува обратнопропорционална връзка между властта на държавата и властта на родствените групи: когато едната се засилва, другата отслабва. В края на краищата именно държавата е решаващият фактор за формирането на китайската цивилизация. Новите социални групи варни и джати в Индия са фундаментът на организацията на обществото и силно ограничават контролиращата власт на държавата. Индийската цивилизация се разпростира по цялото разстояние от Хайберския проход чак до Югоизточна Азия и обединява голямо разнообразие от езикови и етнически групи. Но тази огромна територия никога не е управлявана от една–единствена политическа сила и в нея никога не възниква единен книжовен език, както в Китай. Всъщност историята на Индия преди края на XX в. е до голяма степен история на постоянни политически разногласия и слабост, а някои от най–успешните обединители са чуждестранни нашественици, чиято политическа власт е обусловена от различна социална основа.