Светлина в пукнатините [bg]

За човек като Гамаш, станал свидетел на толкова много смърт, чакалото бе срамно място.

Но може би днес бе дошъл мигът, в който това място можеше да изкупи някогашните си грехове.

— Чакалото — прошепна детективът. Всъщност се бе качвал там още при първото си посещение в Трите бора, когато дойде да разследва убийството на госпожица Джейн Нийл, но години наред не се бе сещал за него. — Ще свърши ли работа?

— Мисля, че да. Не е толкова високо, колкото телекомуникационните кули, но се намира на върха на хълма и е стабилно. Със сигурност може да закрепим сателитна чиния там горе.

Гамаш махна на Терез и Жером и съобщи:

— Жил е измислил как да монтира сателитна чиния нависоко.

— Как? — попитаха съпрузите Брюнел в един глас и главният инспектор им обясни.

— Ще стане ли? — усъмни се Жером.

— Няма как да знаем, докато не пробваме, разбира се — рече Жил, но макар и не напълно уверен бе усмихнат и видимо обнадежден. — Докога трябва да се качи?

— Чинията и останалото оборудване трябва да пристигнат по някое време тази вечер — отговори Гамаш, а Терез и Жером го погледнаха удивено.

Жил ги съпроводи до вратата. Останалите гости тъкмо си тръгваха. Четиримата си облякоха връхните дрехи, нахлузиха ботушите, шапките и ръкавиците си. Благодариха на Клара и излязоха.

Дървосекачът спря до колата си.

— Значи ще се отбия утре сутринта — рече. — Á demain.[69]

Стиснаха си ръцете и когато Жил се качи в автомобила и потегли, Гамаш се обърна към съпрузите Брюнел:

— Бихте ли разходили Хенри? Иска ми се да разменя няколко думи с Рут.

Терез пое повода на кучето.

— Няма да питам какви думи.