Кодът на Луцифер [bg]

— Предполагам, че не им е харесало — рече Клийна.

— Не — съгласи се Лурдс. — Надбягвания с колесници се провеждали на хиподрума, който се намирал близо до двореца и Църквата на свещената мъдрост. Избухналото насилие по време на състезанията през деня прераснало в бунт, който траял пет дни и втората църква изгоряла до основи.

— И въпреки това Свитъкът на радостта си останал скрит — рече Йоаким.

— Скрит или изгубен? — попита го Лурдс.

— Само скрит. Но както казах. Братството решило да ограничи броя на хората, които знаели къде е скрит Свитъкът на радостта.

— Защо?

— Защото в града царял хаос. Пред портите имало врагове, по улиците — метежи. Страхували се, че ако някой разбере за силата на Свитъка и неговото местонахождение, нищо нямало да го спре, докато не го открие. Избраните вече никога не видели слънчева светлина.

— Това е лудост — прошепна Клийна.

Лурдс не възрази, но знаеше, че подобна практика се е срещала й по други места.

— В крайна сметка това ги погубило, нали? — попита Лурдс. — Само шепа хора знаели и те били на едно място.

— Направили всичко по силите си — отвърна Йоаким. — Мислели, че така е най-добре и най-сигурно.

— Братството просто не взело предвид Четвъртия кръстоносен поход — рече Лурдс.

— Май нещо не разбрах тук — обади се Клийна, — в кръстоносните походи не са ли се били християни срещу мюсюлмани?

— И да, и не — отвърна Лурдс. В началото Четвъртият кръстоносен поход бил замислен като нападение над мюсюлманския Йерусалим откъм Египет. Вместо това римокатолическата църква решила да нападне и ограби Константинопол. Обсадата и битките продължили пет години. Накрая по-голямата част от Константинопол била превърната в руини. По улиците имало хиляди убити, мнозина били прогонени от домовете си. Кръстоносците плячкосали всичко ценно.

— Но не взели Свитъка — тихо се обади Йоаким.

Лурдс го изгледа.

— Сигурен ли си?

— Светът още е цял и се върти около орбитата си, професор Лурдс. Затова съм сигурен. Попадне ли Свитъкът в неподходящи ръце, всичко познато ще изчезне. Обещавам ви.

— Какво се е случило със старейшините?

— Останали в тунелите под църквата. Пазачите им били убити, но те успели да се заключат в малко светилище. Умрели от глад и жажда, преди някой да успее да ги освободи. Много съкровища били намерени, или по-скоро би трябвало да кажа — били изгубени в тези тунели, където императорските войници се опитали да ги скрият, но Свитъкът на радостта останал.

За миг Лурдс се замисли върху всичко, което Йоаким му беше разкрил. После почука с показалец по книгата и попита:

— Откъде сте взели това?

— Повечето от документите в тази книга са написани, след като се разбрало, че старейшините са мъртви. Някои са копия на бележките, които те успели да напишат и оставят в една пукнатина на тавана на помещението, в което намерили смъртта си.