Защото вярваш в любовта

— Поуката е, че онзи, който нарушава светостта на брака, винаги завършва зле — обади се сухо Майкъл.

Глинис го погледна сърдито.

— Англосаксонците не разбират от романтика.

— Боя се, че сте права — кимна той.

Констейбълът погледна часовника си.

— Лорд Халдоран ви покани на чай — напомни им той. — Трябва да тръгваме. — После се обърна с нежна усмивка към жена си: — Ще се върна за вечеря.

Тримата възседнаха конете си и махнаха за сбогом на Глинис и децата. Пътят се виеше покрай скалите в продължение на половин миля. Плодородните поля свършиха и отстъпиха място на диви храсталаци. Пътеката направи остър завой и Дейвин спря коня си.

— Лорд Халдоран живее на Литъл Скоул, това е така нареченият нек, естествената дига, която свързва двете части на острова.

Майкъл вдигна вежди и огледа опасната каменна ивица и вълните, които се разбиваха в насечените скали на голяма дълбочина.

— В пътеводителя се споменава, че дигата е широка само три метра и се намира на неколкостотин метра над морското равнище. Но думите са безсилни да опишат тази гледка.

— Авторът преувеличава. На някои места некът е широк почти четири метра — отговори констейбълът с типичния си сух хумор. — Вижте, животните нервничат. Мисля, че е по-добре да продължим.

Тримата слязоха и тръгнаха по тясната пътека, като водеха конете за юздите. Катрин спря по средата и погледна надолу към морето. Силният вятър дърпаше дрехата й, а шумът на вълните беше толкова силен, че трябваше да извиси глас.

— Не е ли редно да сложите парапет?

— Не е нужен — отговори Дейвин. — Всички внимават, а единственият мъж, който полетя към скалите, беше пиян. Островитяните знаят, че трябва да бъдат предпазливи.

Катрин погледна към насечените скали. Ако стана господарка на Скоул, непременно ще сложа парапет, зарече се тя.

— Впрочем онзи малък остров оттатък е Сиъл Рок, където според легендата бил убит Селки — добави констейбълът.

На една от голите скали, осветени от слънцето, се бяха струпали тюлени. Катрин си представи как едрият тюлен излиза на сушата под сребърната светлина на луната и се превръща в мъж, едър, силен и гъвкав като Майкъл, с хипнотични очи… — Нищо чудно, че момичето е забравило честта и разума.

Тя въздъхна и продължи пътя си по дигата. Изневярата не беше проблем, тъй като тя вече нямаше мъж. Нерешимата дилема беше скрита дълбоко в нея.

Рагнарьок се намираше недалече от дигата. Къщата беше издигната на ръба на скалите и въпреки древното си име, изглеждаше сравнително нова. Спокойните й форми някак не подхождаха на дивата, шибана от вятъра местност.

Дейвин не слезе от коня.

— Ако нямате нищо против, ще ви оставя тук. Чака ме много работа Ще можете ли да се върнете сами?

— Нямайте грижа — отговори Майкъл и помогна на Катрин да слезе от седлото. — Скоул не е достатъчно голям, за да се заблудим.