Лотарията [The Winner - bg]

28

Лу Ан спря колата си на алеята пред къщата. Никъде не видя пикапа. Мат Ригс вероятно бе излязъл с него по друга работа. Накани се да си тръгва, но простичката красота на неговия дом я накара да слезе от беемвето и да се приближи до дървените стълби. Грациозните линии на старинната сграда и очевидното старание и умение при възстановяването й събудиха у нея силно желание да разгледа къщата, макар собственикът й да отсъстваше. Мина по широката веранда, като прекарваше ръка по изящната резба. Отвори рамката с мрежа и почука на външната врата, но отговор не дойде. Поколеба се и натисна бравата. Беше отключено. Там, където бе отрасла, хората също не заключваха вратите си. Сега, след като самата тя толкова се грижеше за сигурността, с радост установи, че още са останали такива места на света. Отново се поколеба. Ако влезеше в дома на човека без знанието му, нищо чудно още повече да усложни нещата. И все пак той можеше да не узнае. Тогава щеше да получи полезна информация за него, която да й помогне да се спаси от надвисналата катастрофа.

Пристъпи вътре и тихо затвори вратата зад себе си. Дневната бе настлана с дъбови дъски с различна широчина, потъмнели от времето. Мебелировката бе проста, но грижливо подредена и с отлично качество. Лу Ан се запита дали Мат Ригс не е купил отделните мебели в лошо състояние и не се е заел лично с възстановяването им. Обиколи стаите, като тук-там се спираше да се полюбува на майсторството на собственика. От някои мебели все още се носеше мирис на лак. Навсякъде бе чисто и спретнато. Нямаше семейни снимки — нито на съпруга, нито на деца. Кой знае защо, това я озадачи. Стигна до кабинета му и надникна вътре. Приближи тихо до бюрото му и там спря, защото дочу шум от вътрешността на къщата. Сърцето й заби учестено и за миг й хрумна да побегне. Ала шумът не се повтори и тя успокоена седна зад бюрото. Първото, попаднало пред очите й, бе листът, на който Ригс бе нахвърлял бележките си. Името й и друга информация за нея. Погледна подробностите относно хондата, а после и ръчния си часовник. Ригс явно беше човек, който нямаше навик да стои със скръстени ръце. Освен това очевидно разполагаше с неофициални източници на информация. Това я разтревожи. Лу Ан надникна през големия прозорец към задния двор. Там имаше постройка, която приличаше на хамбар. Вратата бе открехната и на Лу Ан й се стори, че мярна движеща се фигура. Побърза да излезе от къщата, като пъхна ръка в джоба си и стисна дръжката на пистолета.