Лотарията [The Winner - bg]

27

След като остави Лиса в „Сейнт Анс“, като се погрижи да я съпроводи до самата класна стая, както имаха навик да правят с Лу Ан, Чарли изкара рейндж роувъра от паркинга и потегли към града. През последните няколко месеца, докато Лу Ан седеше усамотена в планинската им крепост, Чарли бе този, който се срещаше с по-видните граждани във връзка с бизнес и благотворителната дейност. Преценили бяха с Лу Ан, че не могат да запазят в тайна нейното богатство в този малък, но космополитен град, а всеки опит да го сторят по-скоро би засилил подозренията. И тъй, задачата на Чарли бе да подготви почвата сред цвета на обществото за евентуалната поява на Лу Ан в него. Тази поява обаче щеше да е съвсем мимолетна. Всички разбираха необходимостта на невероятно богатите от уединение. Имаше много организации, желаещи да получат пари от Лу Ан, тъй че нормално бе от тях да се очаква пълно разбиране и съдействие. Кранчето беше вече отворено, тъй като Лу Ан бе раздала над сто хиляди долара като дарения за различни местни каузи. Докато караше по пътя, Чарли уморено поклати глава. Колко планове, стратегии и всевъзможни ходове. Да бъдеш фантастично богат се оказваше огромна досада. На моменти той копнееше за някогашното време. Няколко долара в джоба, които му стигаха да се почерпи с бира и пакет цигари, от време на време — по някой бой в метрото. Усмихна се на себе си. Лу Ан най-сетне го бе отказала от цигарите преди около осем години и той знаеше, че с това значително удължава живота си. Но понякога си позволяваше по една пура. Не можеше все пак да я остави да се държи като негова майка до смъртта му.

Предишните набези на Чарли в обществото на Шарлътсвил му бяха осигурили една връзка във важна инстанция и сега той възнамеряваше да получи оттам информация, която щеше да им помогне да установят кой е бил преследвачът на Лу Ан и по възможност да избегнат сериозните проблеми. Ако човекът искаше пари, тогава добре. Парите не бяха никакво затруднение. Средствата на Лу Ан бяха в такива раз мери, че можеха да удовлетворят и най-наглия изнудвач. Но ако нещата не опираха просто до пари? Проблемът бе там, че Чарли не знаеше какво точно е известно на мъжа и какво не. Беше споменал истинското име на Лу Ан. Дали знаеше също така за убийството на Дуейн Харви и за връзката й с жертвата? За заповедта за арест отпреди десет години? И как изобщо я бе открил след толкова време? Следващият въпрос бе още по-критичен: известна ли му бе машинацията с лотарията? Лу Ан бе разказала на Чарли за някой си Рейнбоу. Рейнбоу е могъл да се досети. Проследил я беше как купува лотариен билет и веднага потегля за Ню Йорк, където печели огромно състояние. Дали беше схванал, че всичко е нагласено? И разказал ли беше на някого? Лу Ан нямаше представа. Какво ли бе станало с Рейнбоу? Чарли нервно облиза устни. Не можеше да се каже, че познава Джаксън, не го бе виждал дори. Но докато работеше за него, често разговаряха по телефона. Нямаше нищо натрапчиво в гласа му, струваше му се спокоен, прям, много уверен човек. Чарли познаваше подобни хора. Те не се изхвърляха и никога не обещаваха повече от това, което имаха смелостта и възможностите да направят в действителност. Такива хора те гледаха право в очите, изразяваха се извънредно точно, без позьорство и преувеличения, а действията винаги отговаряха на думите им. Те биха те изкормили и продължили напред без капка угризение. Чарли отдавна бе решил, че Джаксън е от този тип. Потреперваше при мисълта, макар той самият да бе силен и безстрашен по природа. Тъй или иначе, Рейнбоу не беше сред живите, в това нямаше съмнение. И Чарли продължи да кара, погълнат от мисли.