Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Аркадий ми обясни следобедната стуация, но не го чух, от Много Важен Автор се превръщах в безинтересен „никой“.
Боях се Аркадий да не каже: „Авторите са много, а издателството е едно. Имаме по-важни неща за издаване“, но не го каза.
2 март, петък
Много се безпокоях, че още не сме сключили договор, но няма да се обаждам. Помнех, че никога за нищо не бива да молиш, сами ще дойдат и ще ти предложат всичко.
Обадих се в издателството точно в дванайсет. Реших, че в дванайсет вече мога да се обадя…
— Ако обичате, извикайте Аркадий.
— Кой го търси?
Мразя да ме питат кой го търси. Струва ми се, че след това ще отидат при него, ще си разменят няколко думи шепнешком и ще кажат: „В момента го няма“, макар всъщност да е там, и всички вкупом ще ми се подиграват. Така и стана:
— В момента го няма.
Сетих се — Аркадий е размислил и не иска да издава книгата ми! Крие се от мен! За нищо на света няма да се обаждам повече, прекалено унизително е. Позвъних им пак след двайсет и три минути.
— …Ако обичате… Кой го търси?… Няма го.
…края на деня им звъних още няколко пъти и накрая се ядосах. Ще видите вие! Значи отначало: „Дневникът ви е превъзходен, ще ни донесе голяма печалба!“, а сега виж каво стана!
Позвъних на Аркадий по мобилния (никога не знаеш удобно ли е да се обаждаш на мобилния, ами ако са ти го дали само от добро възпитание, а не за да го ползваш?) и с небрежен, почти ленив глас, сякаш чак сега съм се сетила, а не съм звъняла в издателството на всеки десет минути, казах:
— Да, впрочем… кога да дойда за договора?
— Ами… ъ-ъ-ъ… утре следобед.
Ура!
Обадих се на Олга (тя е моят консултант в този нов за мен свят), казах й, че страхотно се вълнувам от всичко, особено от хонорара, и изобщо.
— Звънни му още сега и му кажи твърдо: „Защо трябва да се вълнувам до утре?! Обикновено стандартният договор се изпраща по електронната поща. Каква изненада сте ми подготвили, че да не може да се изпрати?“ Това се казва професионалист!
Всъщност Олга е права. Аз съм зряла жена, кандидат на науките, психолог, лектор и писател, а всичко ме плаши…
Записах текста на Олга на един лист и го повторих на глас, като въртях очи и скърцах със зъби: „Защо трябва да чакам?! Какъв сюрприз ми готвите?! А?!“
— Ъ-ъ-ъ… Аркадий, извинете ме моля, може би, ако разбира се, не ви е много неудобно… може би ще може. Ъ-ъ… утре по обяд?… А-а, не можете, е, тогава прощавайте, довиждане…
Преди да заспя, почетох от дневника на Чуковски: „Крокодил един живял и по «Невски» се пилял. Той цигари пушел сам и говорел турски там…“ Май че се поувлякох. Та значи дори авторът на „Крокодила“, много светъл и щастлив човек, се оказва толкова „щастлив“, колкото и всички останали, и пише: „…аз съм просяк, тичам по издателствата… животът ми е на парчета, страдалец съм, банкрут, смачкан от ботуш неудачник…“
Разбрах, че дори такъв успешен писател като мен може да срещне по триумфалния си път към славата разни тръни и бодили като Аркадий с неговото нежелание да подписва договори…
5 март, понеделник
Няколко дни не съм писала нищо — всичките ми мисли бяха заети от обикновените писателски проблеми: договор, тираж, хонорар…
Днес най-после отидох в издателството да подпиша договора. Аркадий беше много мил с мен и се опитваше да ми пробута някакъв написан на ръка лист без неговия подпис и печат. Може би страда още от дете от рядка болест — органично нежелание да подписва договори? Но аз бдях зорко за интересите си и бързо, без да чета договора го подписах сама. Той е толкова приятен човек и книгата ми толкова се хареса на жена му — немислимо е да намесвам в отношенията ни прочитането на договора, сякаш му нямам доверие.
Излязох от издателството много щастлива, седнах в колата и едва след като изпуших една цигара от щастие, можах да си прочета договора. В него пишеше:
1. Издателството може да издаде книгата ми, а може и да не я издаде, както тръгнат работите.
2. Издателството няма да ми плати хонорар, защото за това не е казана нито дума.
Схванах всички условия на договора освен едно. Не разбирам защо трябваше да ме докарат до състояние на истерия и защо не можаха да ми кажат културно:
— Скъпи Авторе! Можем да издадем книгата ви без хонорар, а можем и да не я издадем, също без хонорар. Изборът е ваш.
И аз бих реагирала културно:
— Скъпо Издателство! Страшно съм щастлива, че издавате книгата ми, така че ми е все тая при какви условия, а за хонорара си фантазирах единствено поради пагубното влияние на Пьотър Иванич и Никита с Альона, които не разбират нищо от творчество, а само от търговия.