Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Няколко дни няма да се виждаме. — Той я сложи в леглото и се усмихна нежно. — Ще изглежда доста странно, ако те посетя, докато си болна. Но ти трябва да ми обещаеш, че няма да ставаш от леглото, докато Нан не ти разреши. — Той погледна през рамо и Нан кимна утвърдително.
— Ти нямаш представа на какво ме осъждаш — промърмори Мередит с добре изигран ужас. — Само след няколко часа ще бъда кълбо от нерви, особено с пазач като Нан!
— Тя само ме замества. — Той я ощипа по нослето, обсипано с лунички. — Не забравяй, че ми дължиш послушание.
— Треперя при тази мисъл, милорд!
— Имаш всички основания да трепериш.
Мери протегна ръце към него, забравила присъствието на Нан, и се притисна с все сила до гърдите му. Искаше по някакъв начин да изрази благодарността си за всичко, което той беше направил за нея през последните двадесет и четири часа, и да му обещае, че ще го обезщети, както тя умееше. Демиън, който усещаше объркаността й, я заключи в прегръдката си, забравил за страстта; беше безкрайно благодарен, че всичко бе завършило благополучно. Имаше време до Коледа, цяла вечност, за да я освободи от глупавата гордост и да й изтръгне съгласие за женитба.
— Спи сега, любов моя — пошепна до устата й той. — Трябва да събереш сили за онова, което ни предстои. Освен това имаш нужда от разума си, за да започнеш отново да кроиш планове.
— Следващия път, любов моя, няма да бъда изтощена и раната на бедрото ми ще е зараснала — обеща с усмивка Мери. Той я целуна за сбогом и реши, че времето за изречени шепнешком любовни слова и нежни целувки е изтекло. Мередит имаше нужда от сън, а той трябваше да се прибере у дома незабелязано.
— Ако пациентката прояви непокорство, веднага изпратете да ме повикат, Нан — нареди той, вече с ръка на бравата. Презрителното изхъмкване на Нан го увери, че такава вероятност не съществува. Той изпрати въздушна целувка на Мери и тихо затвори вратата зад гърба си.
— Наистина не бива да се притеснявате за мен, момчета! — Мери огледа трите уплашени лица, които бяха наобиколили леглото. — Ще се вдигна на крака още преди да сте успели да извършите поредната лудория.
— Но ти никога не си била болна — проговори омърлушено Роб. — Когато вчера ни казаха, че не бива да влизаме в стаята ти, помислих, че умираш!
— Е, както виждаш, още не съм умряла — засмя се успокоително Мери. — Вчера бях уморена и исках да се наспя. Днес обаче съм щастлива, че сте тук и ми правите компания.
— Вчера следобед дойде лорд Ръдърфорд — съобщи Тио и си взе сливи от купата. Момчетата ги бяха набрали за болната си сестра. — Като чу, че си болна, помоли да ти предадем съчувствията му.
— Много е внимателен — промърмори Мери. Очевидно бе дошъл в Пенденис, докато тя спеше в Малори хаус. Това беше умна предпазна мярка, макар и ненужна. Никой не бе заподозрял, че тя не си беше у дома. После обаче осъзна, че той е бил загрижен за момчетата, докато тя не е вкъщи, и е искал да провери дали са приели версията на Сийкомб. Типично за него.
— Ето го, пак идва! — извика Роб и изтича до отворения прозорец. Откъм входа се чуваше конски тропот. — Добро утро, сър! — извика момчето и махна въодушевено. — Мери се чувства по-добре днес, но казва, че още не бива да става!
Демиън, който бе останал на седлото, отговори любезно:
— Би ли предал на сестра си, че отивам по работа във Фоуей и наминах да се осведомя дали има нужда от нещо?
— Лорд Ръдърфорд желае да попита дали…
— Да, Роб, чух — прекъсна го Мери. — Единственото, което трябва да се направи във Фоуей, засяга теб и Тио и, разбира се, Сам Хелфорд. Трябва да идете на проба, защото костюмите следва да са готови до началото на учебната година. Но не ми се иска да досаждам на лорд Ръдърфорд с такива неприятни задачи.
— О, глупости! — извика Роб и преди тя да е успяла да му попречи, се надвеси през прозореца и извика: — Знаете ли, лорд Ръдърфорд, Мери иска да заведете мен и Тио при шивача, защото ни чакат за проба!
— Изобщо не съм казала това, Роб! — изфуча зад гърба му Мери, ужасно ядосана, че не можеше да стане и да отиде до прозореца, без момчетата да разберат, че кракът й е превързан. — Моля ви, лорд Ръдърфорд, не го слушайте! Естествено аз никога не бих поискала такова нещо от вас — извика отвътре тя.
Демиън се превиваше от смях. Много ясно си представяше колко е бясна Мери от тази телеграфна система.