![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
— Можеш просто да ме хвърлиш там — обади се тя.
— Искам да знам — започна той — какво се каниш да правиш. — Тя само го изгледа. — Боже Господи!
— Спести ми възмущението си.
— Никой не трябваше да пострада.
— Като например Моника Сейдман?
— Ние нямахме нищо общо с това.
Лидия поклати глава.
— Ами сестрата, как й беше името, Стейси Сейдман?
Бакард отвори уста да възрази. Сетне наведе глава.
Ясно й беше какво се канеше да каже. Стейси Сейдман беше наркоманка. Можеше да бъде пожертвана. Беше боклук, опасна, с единия крак в гроба, или каквото друго оправдание му дойдеше наум. Мъже като Бакард се нуждаеха от оправдание. Беше вътрешно убеден, че не продава бебета. Всъщност вярваше, че помага. А ако от това печелеше пари, и то големи, и нарушаваше закона, е, нали все пак поемаше огромен риск, правейки живота на другите щастлив? Нима не му се полагаше компенсация?
Но Лидия нямаше интерес да се рови в психиката му, нито да се конфронтира с нея. Тя бе преброила парите в колата. Беше наета от него. Нейният дял бе един милион долара. Бакард вземаше другия милион. Тя нарами сака със своите пари, които бяха и на Хеши, и излезе от колата. Стивън Бакард гледаше право напред. Той не отказа парите, не я повика обратно да й каже, че иска да измие ръцете си от тази история. На седалката до него се мъдреха един милион долара. Искаше ги. Семейството му вече имаше голяма къща в Алпайн. Децата му посещаваха частно училище. Не, Бакард не се отказваше от тях.
Щом той отпраши, Лидия повика Павел по двустранната радиостанция на клетъчния си телефон. Павел се криеше в някакви шубраци нагоре по улицата. Все още беше по фланелата. Походката му бе тежка и тромава. Зъбите му бяха развалени от продължително пушене и лоша хигиена. Имаше сплескан от твърде много побоища нос. Тъмен балкански субект. Бе видял какво ли не през живота си.
Не че имаше значение.
— Ти — изплю той думата — не казва мен.
Прав беше. Тя не казва него. С други думи той не знаеше нищо. Английският му беше повече от развален, поради което бе идеалният фронтмен за операцията. Беше пристигнал от Косово преди две години с бременна жена. При първото предаване на откупа Павел получи специални инструкции. Наредиха му да чака спирането на определена кола в паркинга, да се приближи до колата, без да разговаря с мъжа, да вземе от него сака и да го отнесе във вана. О, и за да се объркат още малко нещата, казаха на Павел да държи пред устата си мобифон и да се преструва, че говори по него.
Толкоз.
Павел нямаше представа кой е Марк Сейдман. Нямаше представа нито какво съдържа сакът, нито знаеше нещо за отвличането. Не носеше ръкавици — пръстовите му отпечатъци не бяха картотекирани в Съединените щати, — нито документ за самоличност.
Платиха му две хиляди долара и го изпратиха да се върне в Косово. На базата на доста точното описание, дадено от Сейдман, полицията разпространи портрет на мъж, който по една или друга причина бе неоткриваем. Когато решиха да повторят операцията с откупа, съвсем естествено беше да се обърнат отново към Павел. Щеше да е облечен по същия начин, да има същата външност, да се опре на Сейдман, ако този път онзи окажеше отпор.
Все пак Павел беше реалист. Лесно се приспособяваше. Имаше опит с трафика на жени в Косово. Белите робини, които работеха под маската на стриптизьорки в подобни клубове, тук се радваха на богат пазар, въпреки че Бакард бе измислил друг начин да печели от тези жени. Павел, който бе на „ти“ с внезапните промени, щеше да направи каквото се налага. Опита да се опъне на Лидия, но когато тя му връчи пачката банкноти, които този път скочиха на пет хилядарки, си затвори устата. Желанието му да се противопоставя се изпари. Въпросът се сведе до това „как?“
Тя му даде пистолет. Той знаеше как се борави с него.
Павел зае позиция до алеята. Държеше двупосочния радиоканал включен. Лидия се обади на Хеши и му каза, че са готови. Петнайсет минути по-късно Хеши ги подмина с колата. Той метна проследяващото устройство през прозореца. Лидия го улови и му върна въздушна целувка. Хеши продължи напред. Лидия отнесе устройството в задния двор. Извади пистолета си и зачака.
Нощният въздух постепенно отстъпваше на утринната роса. Тя долови приятния гъдел, който възпламеняваше кръвта й. Знаеше, че Хеши е някъде наблизо. Той пожела да се включи, но играта беше нейна. Улицата бе притихнала. Беше четири часът сутринта.