![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
— Не точно той. С него има една жена на име Рейчъл Милс, която му помага. Била е федерален агент.
Лидия се усмихна, сякаш това обясняваше нещо.
— И тази Рейчъл Милс, бившата федерална агентка, е поставила устройството в парите?
— Да.
— В момента по следите ни ли е?
— Никой не знае къде е — отвърна Бакард. — Никой не знае и къде е Сейдман.
— Хм — процеди тя.
— Полицията смята тази Рейчъл за съучастничка.
Лидия повдигна брадичка.
— Съучастничка в първоначалното отвличане?
— И в убийството на Моника Сейдман.
Това й хареса. Тя се усмихна и Бакард почувства как по гърба му отново полазват тръпки.
— Тя ли е била, Стивън?
Той изпелтечи:
— Откъде да знам.
— Блажено невежество, тъй ли?
Бакард предпочете да замълчи.
Лидия продължи:
— У теб ли е пистолетът?
Той се вцепени.
— Какво?
— Пистолетът на Сейдман. У теб ли е?
Това никак не се хареса на Бакард. Имаше чувството, че пропада. Помисли си дали да не излъже, но отново зърна онези нейни очи.
— Да.
— Дай го — нареди тя. — Ами Павел? Чу ли се с него?
— Много е недоволен. Иска да знае какво става.
— Ще му се обадим в колата.
— Ние?
— Да. Да побързаме, Стивън.
— Аз идвам с теб?
— Точно така.
— Какво си намислила?
Лидия сложи пръст на устните си.
— Шт — каза тя. — Имам план.
Рейчъл съобщи:
— Отново са на път.
— За колко време бяха спрели? — попитах.
— Може би пет минути. Сигурно са имали среща с някого и са прехвърлили парите. Или просто са зареждали бензин. Тук завий надясно.
Подкарахме по „Сентуро Роуд“, който излизаше от магистрала номер три. В далечината се извисяваше „Джаянтс Стейдиъм“. На около миля нагоре Рейчъл посочи през прозореца.
— Бяха някъде тук.
На пътния знак пишеше „МЕТРОВИСТА“, а паркингът се бе ширнал сякаш без край и се губеше в далечния заблатен терен. „Метровиста“ беше класически бизнес комплекс за Ню Джърси, строен по време на голямото разширение през осемдесетте години — стотици офиси, до един студени и безлични, лъскави и бездушни, с прекалено много цветни стъкла, които не пропускаха достатъчно светлина. Светлинните реклами бръмчаха, все едно долавяш жужене на рояци пчели.
— Не са спирали за презареждане — промърмори Рейчъл.
— В такъв случай какво правим?
— Единственото, което ни остава — да следваме парите.
Хеши и Лидия се насочиха на запад по широкия булевард „Гардън Стейт“. Стивън Бакард караше плътно зад тях. Лидия късаше бандеролите на пачките с пари. Отне й десетина минути да открие проследяващото устройство. Извади го от цепнатината между банкнотите.
Вдигна го нагоре, за да го види Хеши.
— Хитро — възхити се тя.
— Или се подхлъзваме.
— Никога не сме били безгрешни, Мечо Пух.
Хеши не отвърна. Лидия отвори прозореца на колата. Протегна ръка навън и сигнализира на Бакард да ги следва. Той й махна в знак, че е разбрал. Когато намалиха скорост пред таксовата бариера, Лидия целуна бързо бузата на Хеши и излезе от колата. Взе парите със себе си. Хеши остана сам, само с проследяващото устройство у себе си. Ако онази жена Рейчъл още шаваше, или ако полицията е надушила какво става, щяха да спрат колата на Хеши. Той ще метне проследяващото устройство на пътя. Те със сигурност щяха да го открият, но няма как да докажат, че е изхвърлено от неговата кола. Но дори и да успееха, какво от това? Щяха да претърсят Хеши и колата му, без да открият нищо. Никакво дете, никакво писмо за откуп, никакви пари от откуп. Оставаше си чист.
Лидия изтича към колата на Стивън Бакард и се вмъкна на мястото до шофьора.
— Набра ли номера на Павел? — попита го тя.
— Да.
Тя грабна мобифона. Павел се разкрещя на какъвто и по дяволите бе родният му език. Тя изчака и след това му съобщи мястото на срещата. Когато Бакард чу адреса, рязко извърна глава към нея. Тя се усмихна. Павел, естествено, не разбираше значението на мястото, но пък и защо му трябваше да го разбира? Той вдигна още малко пушилка, но накрая се усмири и обеща да бъде там. Тя затвори телефона.
— Не говориш сериозно — възкликна Бакард.
— Шшшшт.
Планът й беше съвсем прост. Лидия и Бакард щяха да карат първи към мястото на срещата, а Хеши, у когото бе проследяващото устройство, щеше да изчака. Когато Лидия бъдеше напълно готова, щеше да се обади на Хеши по мобилния. Едва тогава той щеше да тръгне към мястото за срещата. Проследяващото устройство щеше да е у него. Надяваше се, че жената, онази Рейчъл Милс, ще го последва.
Тя и Бакард пристигнаха за двайсет минути. Лидия забеляза кола, паркирана в пряката. Предположи, че е на Павел. Открадната тойота селика. Това не й се хареса. Необичайни коли, паркирани на улица като тази, биеха на очи. Тя хвърли поглед към Стивън Бакард. Лицето му беше бледо като месечина. Сякаш бе отделено от тялото и се рееше във въздуха. От него на талази струеше мирис на страх. Пръстите му стискаха напрегнато волана. Той нямаше куража за тая работа. Което бе тежест.