Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Искате да кажете, че има и още нещо?
Майорът небрежно вдигна рамене.
— Какво ще кажеш да заживееш самостоятелно?
— Добра идея, но за съжаление нямам достатъчно средства.
— Искам да те подпомогна — каза замислено той. — Можем да уредим този въпрос преди заминаването ми. Ако в бъдеще се появят някакви проблеми, ще трябва само да се обърнеш към адвоката, в чиито ръце съм поверил собствените си работи.
— Много ви благодаря, господин майор, но не желая да бъда издържана нито от вас, нито от който и да било мъж. Обичам сама да стоя на краката си и смятам да не променям това положение.
— По дяволите, Алена, та аз не те карам да ставаш моя любовница. Чувствам се само задължен…
— Не е необходимо — прекъсна го хладно тя. — Вие не ми дължите нищо, значи няма и да взема нищо от вас.
— В чантата си имам пари — най-малко две хиляди долара в злато. Освен това уредих нещата така, че да задържа апартамента си, поне докато ти си в този град. Искам да вземеш и двете.
— Не! — Тя беше също тъй непреклонна, както и той. — Не можете да ме принудите да сторя това! — Гордостта не й позволяваше дори да му изясни причините за постъпката си.
Коул въздъхна отчаяно.
— Ти си голям инат, Алена Макгарън. — След кратко мълчание той посегна зад седалката, извади украсена с дърво резба кутийка и я подаде на момичето.
— Това е последният ми подарък — заяви троснато той. — И смятам, че няма да постави под голямо съмнение доброто ти име.
Алена ядосано разгледа кутийката, преди да отвори капака. Хлъцна от учудване, когато видя какво лежеше на дъното, върху подплатата от сатен. Това беше миниатюра с образите на нейните родители, която някога беше висяла над леглото й.
— Но как е възможно това? Откъде я взехте?
— Преди да напуснем твоята къща в нощта на пожара, набързо я прибрах. Предположих, че би искала да я задържиш за спомен.
— О, да! — Със сълзи в очите Алена погледна Коул. — Това е най-хубавият от всички подаръци. Благодаря ви!
Тя импулсивно се наведе напред и притисна устни до загорялата му скула. Дъхът на косите й изпълни съзнанието на Коул. Дълго потисканите му чувства се надигнаха. Ръцете му сякаш не бяха подвластни на волята му. Той прегърна момичето и го притегли нежно към себе си. Желаеше я, както само един мъж можеше да желае жена. Бяха изминали месеци, откакто за последен път беше държал това нежно, топло тяло в ръцете си.
— Алена, Алена, искам само теб! — прошепна той с дрезгав глас в ухото й.
Думите се запечатаха дълбоко в душата й и отприщиха всички нейни желания, които с такава мъка беше сдържала. Устните му намериха нейните. Езиците им си играеха един с друг и за кратко време те дадоха свобода на чувствата си. Дъхът на младата жена почти спря, толкова силно я беше притиснал Коул. Всяка фибра на тялото й го желаеше, но разумът й се противеше. Той принадлежеше на друга. След няколко дни щеше да е вече далеч. Ако сега приемеше нежностите му, щеше да понесе раздялата още по-тежко.
— Недей, Коул — изстена тя и обърна глава. — Не можем да го направим. — Тя се опита да се освободи от ръцете му.
От готовността, с която му се отдаде Алена, у Коул се надигнаха плътските желания. В душата му се беше възпламенил дълго сдържаният любовен огън.
— Ела, Алена! — молеше я той и целуваше с жар слепоочията и шията й. — Прекарай нощта при мен. Така жадувам да се любим! Остават ни още само няколко дни.
Алена поклати глава и с треперещи ръце го отблъсна надалеч от себе си.
— Не искам да бъда някое от твоите малки приключения — прошепна тихо тя. — И не искам да остана сама с дете на ръце, а ти да имаш едно копеле на врата. Всичко това между нас изобщо не биваше да се случва.
Коул хвана здраво ръката й и не я пусна повече.
— Направихме много грешки, Алена, но сега вече не можем да се върнем назад. — Той настойчиво се вгледа в светлите дълбини на очите й и каза бавно, изпълнен с отчаяние: — Имам нужда от теб, Алена!
— Не! — проплака тя и се опита да избяга.
Коул я сграбчи за раменете и я принуди да го погледне в лицето. Това което видя в нейните очи, беше пълна противоположност на изреченото от устните й. Тялото на Алена се тресеше — явно доказателство за разминаването между думите и желанията й. Страстта на Коул растеше… „Запуши устата й с целувки — каза си той. — Сърцето й накрая ще се смекчи.“ Той отново рязко я придърпа към себе си и покри устните й със своите.