Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Предложението й беше изпълнено с толкова нежно съчувствие, че не можеше да го отхвърли.
— Не бях там когато… жена ми… е паднала — започна колебливо той. — Бях довел Андрю в къщата, за да измия смолата от пръстите му, защото беше пипал въжетата на кораба. Докато бях тук, чух писъка на Виктория. Оставих Андрю в леглото му и изтичах да видя какво се е случило. Щом стигнах до кораба, намерих Роксана, която плачеше истерично над мъртвото тяло на жена ми. Каза, че тъкмо издърпвала лодката си на сушата, когато чула вика на Виктория. Веднага хукнала към кораба и видяла, че съпругата ми лежи на скалите под носа. При падането Виктория си беше счупила врата. Не можеше да се направи нищо. Сковах ковчег, в който положих тялото й, и я закарах в града, за да бъде погребана до родителите си в гробището на църквата.
Той премълча подробностите за посрещането си в Нюпорт Нюз. Това, че в предходните години се бе противопоставил на някои жители на градчето, осмелявайки се да изтъкне глупостта на предложените от тях закони за областта, определено му бе създало лоша репутация. Оттогава насетне те гледаха на него като на неприятел, а смъртта на Виктория им бе послужила като повод да проявят открито своята враждебност. След разпита му британските власти бяха заключили, че жена му сама се е изкачила до носа и просто се е подхлъзнала. Повечето от хората приемаха това, и все пак бяха плъзнали куп позорни, злостни слухове и клевети срещу него.
— След злополуката имах чувството, че са ме захвърлили в зловеща тъмница, от която няма да изляза никога повече — продължи Гейдж. — Но времето лекува скръбта. Грижите за Андрю ми помогнаха да надмогна болката.
— Имате очарователен син, господин Торнтън — увери го нежно Шимейн. — Андрю може да спечели сърцето на всекиго.
— За мен той е дар божи — въздъхна Гейдж. За миг настъпи неловко мълчание, после той кимна с глава към задния коридор. — Ако искаш, можеш да се изкъпеш. Направи го, когато ти е удобно; тази вечер не възнамерявам да работя на чертожната си маса.
— Благодаря, господин Торнтън — отвърна тя с усмивка. — Липсата на баня на „Гордостта на Лондон“ беше, меко казано, мъчителна за мен. Преди никога не си бях давала сметка колко е важно човек да се чувства чист. Наистина копнея за една дълга, хубава вана.
— Тогава непременно си я вземи — окуражи я Гейдж. — Аз ще почета малко тук, в кухнята, така че сигурно ще съм още буден, когато свършиш.
Шимейн се зае да приготвя банята. Изля във ваната три кофи гореща вода и отиде да донесе още две от кладенеца. След като Андрю се бе събудил от следобедния си сън, тя му беше почела малко на задната веранда, после, докато той си играеше на двора, бе сгънала изпраните дрехи в кошницата. Сетне обаче, в бързината да приготви вечерята и да изкъпе Андрю преди да седнат на масата, беше забравила кошницата до стола на задната веранда. Сега я внесе заедно с последното ведро и я остави върху близкия стол, преди да излее водата във ваната.
След миг Шимейн се потопи в топлата вода с дълбока въздишка на удоволствие. Вярно, че това не бяха най-удобната вана и най-мекия сапун на земята, но тя имаше чувството, че не би могла да изпита по-голяма наслада от банята, дори ако я обслужваха слугите на кралския двор. Едва когато пръстите на ръцете и на краката й се набръчкаха, а водата изстина, Шимейн се реши да излезе от ваната.
Когато се изправи на крака и протегна ръка към кърпата, която лежеше най-отгоре в легена с прането, тя кой знае защо й се стори прекалено тежка. В следващия миг я смрази леден ужас, който изтръгна от устните й сепнато възклицание. Застинала от уплаха, Шимейн прикова поглед в пода, към голямата змия, която се бе плъзнала от гънките на кърпата, и която сега съскаше и се извиваше, вдигнала глава към нея. Очите на влечугото я фиксираха заплашително, езикът му проблясваше между двата зъба на зейналата му уста, а опашката му удряше по пода, издавайки странен, плющящ звук.
Само след секунда главата на змията се стрелна напред и Шимейн с уплашен вик отскочи към задната част на коритото. Откъм кухнята се чу звук като от прекатурен стол, стъпки, които тичаха към вратата, и тревожния глас на Гейдж, който викаше името й. Но тя нямаше време да му отговори, защото змията отново помръдна към нея и изтръгна нов вик от гърдите й. Притиснала кърпата към тялото си, Шимейн залитна назад към чертожната маса. Точно тогава вратата на кухнята се разтвори с трясък.
Решена да преследва жертвата си докрай, змията се беше плъзнала покрай коритото и се намираше близо до вратата. При появата на новия враг обаче, влечугото рязко се обърна и се насочи към връхлитащия в коридора мъж, но Гейдж бързо отскочи на безопасно разстояние и се спусна към килера. Когато се върна, държеше в ръката си голям нож. Змията го загледа втренчено, чакайки сгоден момент, за да забие зъбите си в него. Гейдж избегна още една нейна атака и когато влечугото се отдръпна, вече беше готов. Пристъпи бързо напред, замахна с широкото острие и с един удар посече главата на змията, която тупна с глух звук на земята.