Сълзи от злато

— Искам само да се измия и веднага слизам.

Николаус тръгна към вратата, спря се и хвърли поглед назад:

— Няма да бъдеш толкова глупав да търсиш Карл Хилърт, нали? — каза той изведнъж.

— Е, не е съвсем изключено. Той предизвика любопитството ми — отвърна Максим замислено.

Николаус се сепна. Обърна се и изгледа приятеля си:

— Максим, Хилърт е много опасен. Далеч по-заможни и по-влиятелни от тебе мъже се страхуват от него. Моля те, не се занимавай с него. Само ако не му излизаш на пътя можеш да си спасиш живота.

— Нямам намерение да умирам — засмивайки се, Максим отхвърли загрижеността на приятеля си. — Повярвай ми, има толкова прекрасни неща, за които трябва да живея.

— Живееш твърде опасно — промърмори Николаус. — Човек не бива да се сърди на Арабела, че преди да се ожени за другия, не е проверила достоверността на съобщението за твоята смърт, понеже в твоя случай е малко допустимо новината за смърт да се окаже невярна.

С това капитанът излезе и затвори вратата.

Мислейки още върху думите на приятеля си, Максим отиде до умивалника, където имаше кана и леген, и си изми ръцете. След като отвън не се чуваха вече нито гласове, нито стъпки, той взе една свещ и се приближи до прозореца. Дръпна завесата отново и настрани и раздвижи свещта пред тъмното стъкло от ляво на дясно. Повтори това движение няколко пъти и след това духна пламъчето. После остана така в сянката на нощта и изчака, докато видя в далечината отговор по същия начин.

Максим току-що се беше появил в приземния етаж и домакинята дойде да определи реда в трапезарията:

— Катарина, ти ще придружиш Николаус на неговата маса и ще бъдеш негова дама, докато аз ще се посветя на моите гости. Бих искала да знам какво са преживели по време на пътуването госпожица Елиза и лорд Сиймур.

С Катарина под ръка Николаус се приближи към Елиза:

— Ако на света има по-добър готвач от Дитрих, той е в дома на майка ми. — Той вдигна ръка като за клетва: — Не знаете какво ви очаква.

— Капитане, с вас трябва да съм нащрек — засмя се тя сърдечно. — Не знам дали да ви вярвам.

— Ще ви дам добър съвет. На Николаус не бива да се вярва — издаде го майка му полугласно. — Катарина сигурно ще се съгласи с мен. Той е едно лошо момче.

— Умолявам ви, скъпа госпожице, не слушайте тези жени — молеше Николаус. — Виждате как се отнасят към мен. С удоволствие биха ме изпекли на шиш.

— О, това звучи интересно и сигурно е приятно занимание за прекарване на времето — пошегува се тя.

Николаус изстена театрално:

— Как можах да ви доведа в тази лудница.

— Капитане, сега едно ми е ясно — каза Елиза с чаровен глас — За мен вие вече не сте властният ханзейски капитан, който дълго време е трябвало да се лишава от семейство и родина, понеже, както виждам, вие носите в сърцето си любимите си същества, без значение на време и място.

Майка му засия:

— Да така е. Николаус е винаги при нас, в мислите си, където и да се намира.