Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Рената се намеси в разговора:
— Дорилис, можеш ли да познаеш накъде ще се насочи огънят от онзи склон?
Момичето примига и лицето й застина, погледът й се зарея в далечината. След миг размаха ръка и заговори толкова бързо, че слушащият внимателно Аларт не разбра нищо.
— Какво искаше да кажеш? — меко я спря Рената и Дорилис се опомни.
— Думите са толкова тромави! А аз виждам откъде е започнал пожарът, как гори сега и накъде ще продължи, за да угасне накрая.
„Милостива Авара! Дарбата й открива и миналото, и бъдещето. Нищо чудно, че ни е трудно да я разберем!“
В този миг Аларт се стресна — дали затова и неговият ларан го отчуждаваше от хората?
А детето се мъчеше да превърне представите си в изречения.
— Виждам как е започнал ей там, но вятърът го е обърнал надолу край потока, после се е разпрострял по… вижте де… Ами не знам как да го кажа! По ей онези мрежести неща в течението над склона. Донал — примоли се тя, — нали и ти виждаш?
Той застана до нея пред прозореца.
— Не точно това, което се открива пред теб, сестричке. Не ми се вярва, че друг на света ще успее да го види толкова добре. Можеш ли да ни кажеш накъде ще се насочи?
— Ами огънят плъзна… да де, ще плъзне натам, където ще са събрали всички мъже да го гасят. И ще завие в тяхната посока, защото и те са там. Не, не може да е така! Не ми стигат думите… — Лицето й се изкриви, сякаш ей сега щеше да заплаче. — Боли ме главата — добави Дорилис жално. — Може ли да пийна вода?
— Ще видиш ръчната помпа зад вратата — упъти я Кирил. — Водата е чудесна, идва от извора зад поста. И като се напиеш, окачи чашата на същото място.
Детето излезе, а Аларт и Рената се спогледаха смаяни. Той долови мисълта й: „За броени минути научих повече за нейния ларан, отколкото през отминалите месеци. Отдавна трябваше да я доведа тук…“
Кирил заговори тихо:
— Момичето се обърка мъничко във времето. Разбира се, сега там няма никакви мъже. Спряха пожара да не се разпростре и го оставиха да догаря около скалите. Но тя ги видя… Такова чудо не е ставало пред очите ми, откакто магьосницата Алари дойде с огнения си талисман, за да потуши огромен пожар. Тогава още бях момче. И тя ли вече е магьосница?
Рената никак не обичаше древната дума, намирисваща на суеверие.
— Не е магьосница, но има ларан за тези неща и се опитваме да й помогнем в овладяването му. С планера свикна веднага, като че е птичка.
— Да, аз се учих много по-дълго — потвърди Донал. — Не се съмнявам, че вижда структурата на теченията по-ясно от мен. Откъде да знам, може би за нея са нещо лесно различимо, почти осезаемо. И наистина си мисля, че Дорилис ще е способна да си служи след време с огнен талисман. С тях племената на ковачите извличат металите от земните недра право при огньовете си.
И Рената бе чувала за това. Ковачите — странен народ, живеещ отделно от останалите — имаха особен вид матрици, които използваха само за добив на метали. Похватите им бяха едновременно и по-груби, и по-изтънчени от методите на матричните кръгове. Но като всеки техник от Кула Рената не беше склонна да одобри това налучкване без никаква опора в теорията.
Кирил се взря в долината.
— Угасиха огъня за готвене. — Изтри белега на картата си. — Една тревога по-малко. Онези ливади са сухи като съчки за печка. Да ви предложа ли нещо за хапване и пийване?
— Донесохме храна — побърза да каже Аларт. — За нас ще е удоволствие да споделим трапезата си с теб.
Започна да отваря пакетите и да реди на масата сушени плодове, твърди питки и пушено месо.
— Благодаря. Имам тук хубаво вино, също и пресни плодове за малката дама.
Преместиха масата до прозореца, за да не разсейват стража в бдението му. След малко Дорилис попита:
— Сам ли си през цялото време?
— Не съм, мило дете. Едно момче ми помага и се учи от мен, но днес слезе да навести майка си. А пък нали вие ми гостувате, как ще съм сам?
Извади голям сгъваем нож от кончова на ботуша си и започна да бели ябълка за момичето. Тя гледаше очарована тънката виеща се спирала от кора. Аларт и Рената наблюдаваха облаците далеч долу, хвърлящи чудати сенки по земята. Донал дойде при тях. Рената го попита, снишила глас:
— И ти ли знаеш предварително откъде ще минат бурите?
— Донякъде. Сега ми е по-ясно, защото оттук се открива чудесен изглед. Може би и аз излизам малко от настоящето, когато се взирам в бурята, затова я виждам цялата, от началото до края, както Дорилис проследи с лекота пожара. — Той се озърна към сестра си, която хрускаше ябълката и си приказваше със стража. — И за мен мълниите са поредица, затова знам коя ще удари първа и къде. Виждам ги как възникват и се изчерпват във времето. Затова успявам — но само понякога — да ги контролирам. Не мога да ги насочвам като сестра си. — Донал пак се озърна към момичето и заговори по-тихо: — Случва се само да ги отклоня, за да не поразят мястото, където иначе биха изпразнили заряда си.