Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Пусни я. Тя ще се държи добре. Нали, миличкото ми?
Рената този път заговори благо:
— Ето че засега не ти стигат силите. Няма да позволя никой да пострада, дори самата ти. Знам, че всъщност не желаеш да убиваш заради глупав мимолетен гняв, само защото някой не е изпълнил дребен твой каприз.
Детето захълца, все още безмилостно сковано.
— Пусни ме, братовчедке. Умолявам те! Ще бъда добра. Наистина, обещавам ти! Много съжалявам…
— Не на мен трябва да се извиниш, дете, а на приемната си майка — напомни кротко Рената и я освободи от хватката на съзнанието си.
Дорилис рухна на колене и успя да изхлипа:
— Прости ми, Маргали. Не исках да те заболи, само се ядосах.
После се сви на кълбо и зарида неудържимо.
Изкривените от възрастта пръсти на жената нежно погалиха бузата й.
— Знам, душичке. Не би навредила никому нарочно. Само че още не мислиш, преди да направиш нещо.
Момичето се обърна със зейнали от ужас очи към Рената.
— Можех… можех да ти сторя същото като на Дарън… а много те обичам, братовчедке…
Хвърли се и обви с ръце шията й, Рената прегърна треперещото дете.
— Стига си се измъчвала — опита се да я утеши. — Аз ще те възпра да не нараняваш хората. — Извади кърпичката си и изтри сълзите на Дорилис. — А сега вдигни дрехата от пода, сгъни я прилежно и ще можем да започнем урока.
„Вече знае на какво е способна и е достатъчно поумняла, за да се бои от себе си. Ще успея ли да я сдържам, докато порасне, за да я напътства собственият й разум?“
Зад прозорците гръмотевиците стихнаха и настъпи тишина.
Но след няколко часа Рената, седнала срещу Аларт, се тресеше цялата от дълго потисканото напрежение и страх.
— Надделях… но силите едва ми стигнаха! — прошепна тя. — Толкова се уплаших, сроднико!
— Разкажи ми подробно — настоя той навъсен. — Какво ли да го правим това хлапе?…
Седяха в дневната на малкия, но разкошен апартамент, който господарят на Алдаран отдели само за Рената.
— Толкова се мразех, че я втрещих така! Сигурно има и по-добър начин да се възпитават вироглави момиченца!
— Според мен не си имала никакъв избор — най-сериозно я увери Аларт. — Нека започне да се бои от прищевките си. Не всеки страх съсипва духа. Аз водех битка с онази боязън, която вцепенява, лишава от способност за действие. В нея не виждам нищо добро. Но Дорилис не е научена дори на най-простичка предпазливост и страхът, внушен от теб, може и да замести засега разума, докато се научи да мисли.
Рената разсеяно повтори какво й хрумна при сблъсъка с момичето.
— Ако тази мощ някой ден се подчини на добронамерена воля, каква жена ще стане!
— В края на краищата това е причината ти да си тук. Не се обезсърчавай, Рената. Тя още не е съзряла, имаш време.
— Точно време не стига — поклати глава жената. — Опасявам се, че преходът към девичеството ще настъпи при нея не по-късно от края на зимата. Не знам ще успея ли да я науча на необходимото, преди да я връхлетят тези трудно поносими промени и смущения.
— Не можеш да направиш онова, което не е по силите на човек — напомни внимателно Аларт.
В същото време се питаше дали виденията — детското лице сред мълнии, плачещата, натежала от бременността Рената в сводеста зала — са предчувствие или плод на неговата неувереност. Как да различи онова, което ще се случи, от невъзможното?
„И за мен времето е враг, но по друг начин… За останалите тече в една посока, а у мен се гърчи и извива, блуждае към земята, където «никога» е по-истинско от «сега»…“
Отново прогони самосъжалението и се вгледа в очите на измъчената Рената. Стори му се толкова млада, почти момиче, а носеше товара на такава отговорност! Трескаво затърси в ума си с какво да я разсее.
— Говорих в мрежите с Хали. Ариел заръча да ти предам поздравите и обичта й.
— Милата Ариел… И тя ми липсва. Какви са новините от Хали?
— Моят брат има законен син. Кралят лежи тежко болен и принц Феликс е свикал Съвета. Друго… Да, нападнали са Хали с въздушни коли и запалителни вещества.
Рената изтръпна.
— Някой от нашите пострадал ли е?
— Мисля, че не. Иначе Касандра щеше да ми каже. Само че са преуморени, работят денонощно. — Аларт повече не можеше да задържа в себе си онова, което го мъчеше още от разговора с Касандра в мрежите. — Толкова ми тежи, че съм тук на сигурно място, а тя е изложена на огромен риск!
— И ти се бориш с опасности — почти сурово напомни Рената. — Не й се сърди, че тя има силата да посрещне смело своите. Значи вече е наблюдателка? Знаех, че има дарбата, стига да понесе обучението…
— Но тя е жена, би трябвало аз да се изправя срещу заплахите и трудностите.