Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
(Рената стоеше вледенена, с широко отворени очи, без да съзнава къде е тялото й в момента. Аларт веднага се досети какво става и не продумваше, за да не я стресне болезнено.)
Донал се спусна, увиснал под прътите на планера. Обиколи над дима, без да обръща внимание на промените в бурята, на оглушителните гръмотевици. Широките криле забавиха падането му, но той се претърколи и се спря с разперени ръце. Дори не си направи труда да разкопчае ремъците, а измъкна водния цилиндър от гнездото му под един от прътите. Разкъса обвивката със зъби и го пъхна под мишницата си, после отвори и малкия пакет с химикали. Изсипа ги във водата и наклони мекия цилиндър над дима. Зелената пяна забълва и сякаш нямаше край, разстла се под дърветата и започна бързо да попива в пръстта. Изчезна всякаква следа от пушек. Донал за пореден път се изуми колко е лесно да се потуши огън, ако го забележиш навреме.
„Най-непостоянната стихия, лесно е да я събудиш, трудно е да я обуздаеш…“ Думите като че изскочиха от нищото в ума му и се стопиха също толкова бързо. Сгъна податливата торба, в която се превърна доскорошният цилиндър, непромокаемата материя още лъхаше леко на химикалите. Пак я пъхна под един прът.
„Толкова беше просто. Защо Рената се уплаши?“
Но щом погледна към небето, разбра. Облаците отново се трупаха над него, времето никак не беше подходящо за летене. Точно тук не валеше, въздухът тегнеше неподвижен, почти неестествено сгъстен. Но нагоре по склоновете на Върха на мъртвеца бурята беснееше, проливният дъжд и черните облаци се осветяваха начесто от мълнии. Донал не се уплаши, защото летеше от малък. Намръщи се недоволно и постоя, докато разгадае напора на въздушните течения, посоката на бурята, промените във ветровете. Опитваше се да пресметне как би се върнал в наблюдателния пост с най-малък риск.
„Поне пороят при върха угаси и последните остатъци от пожара…“
Освободи се от ремъците и сгъна крилете. Дългото ходене с планера под мишница беше истинско мъчение, а и можеше да закачи крилете в някой як трън и да ги разкъса. Изкачи се на малко възвишение, защото знаеше, че откъм стръмния му склон може да се понесе с постоянен поток. Пак нагласи планера и се опита да излети. Този път обаче вятърът беше твърде неустойчив, имаше и завихряния. Два пъти се затича, но въздухът се завърташе неудобно и го поваляше, вместо да го издигне.
Стана натъртен в подножието на хълма и изруга. Дорилис ли си играеше пак с ветровете и теченията, дори с магнитните полета, без да знае какво бе дошъл да върши той тук? Не му се вярваше. Аларт и Рената биха я възпрели. Ами ако още спеше, превъзбудена от новите преживявания? Дали унесеното в сънища детско съзнание продължаваше да се забавлява със стихиите?
Озърна се потиснат към далечния връх и наблюдателния пост. Нима трябваше да се катери пеша дотам? Не би успял да стигне преди смрачаване. Поддържаха пътя грижливо, защото на всеки десет дни караха припаси в поста. Донал бе чувал, че пътят е прокаран с матрици още по времето на дядото на дом Михаил. Въпреки това идеята да се изкачи пеша не му допадаше. Е, поне нямаше да пълзи право нагоре по голите скали. Но ако не успееше да улови достатъчно устойчив вятър, за да се издигне дори с помощта на матричния кристал, трябваше да се влачи окаян по пътя, понесъл планера!
Постара се да изостри докрай чувствителността си към въздушните потоци. Единственото постоянно в момента течение би го отнесло право към бурята на Върха на мъртвеца. Но ако някъде по средата се прехвърли с кръстосан поток обратно към наблюдателния пост… Е, да, имаше и риск. Вятърът можеше да се окаже прекалено силен и все пак да го отнесе право в сърцето на бурята.
Но и катеренето по пътя в мрака нямаше да е съвсем безопасно. Реши да предпочете вятъра. Грижливо провери всички токи на ремъците, огледа отново как са закрепени прътите и захвърли празната обвивка на водния цилиндър. Друг път щеше да я прибере, а дори и малка допълнителна тежест би му попречила при някоя маневра, която трябваше да пресметне до частица от секундата. Пак се затича към ръба над отвесния склон, издигна се и с вятъра, и с пълно съсредоточаване на силата си през матрицата. Най-сетне усети с облекчение как напорът на въздуха понесе крилете.
Летеше с такава скорост, че всеки прът и въже трептяха като струна, чуваше високия им звън дори в рева на вятъра наоколо. Изпитваше особен, хладен и възбуждащ страх, напрегна всичките си сетива докрай, опиянен от удоволствието да се носи със стихията. „Ако падна, ще се пребия… но няма да падна!“ Кръжеше като сокол и оглеждаше долината под себе си, парцалите от облаци над наблюдателния пост, плътните високи сиви кълба около Върха на мъртвеца, мълниите от които сякаш нямаха свършване. Успя да се прехвърли в странично течение, щеше да го отнесе по-близо до поста. Дори не подозираше, че Рената е потопила съзнанието си в неговото, но си помисли: „Как ми се иска и тя да види всичко това с моите очи!“ В представите му ликуването на дългото плавно снижаване се сля с краткия миг, когато я държеше в прегръдката си и я целуна…