Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Аларт се отдръпна замаян, стъписан от нейното нерушимо спокойствие, от пълната липса на стеснение или срам. Как му се искаше и той да е толкова невъзмутим.
— Съжалявам, Рената. Прости ми…
— За какво? — учуди се тя, в очите й проблясваха палави искрици. — Нима е обида, че съм желана? Дано по-често ме оскърбяват така. — Малката й длан покри неговата. — Нищо страшно няма, братовчеде. Просто исках да знам колко дълбоко е желанието в теб.
Аларт промърмори унило:
— И аз не знам…
В главата му цареше хаос — искаше да е верен на Касандра, пак го мъчеха срамът и унижението, че толкова лесно се остави да го съблазни онази риачия. Това ли го подтикна да прегърне Рената? А увереността, че тя споделя разгорялото се влечение, съвсем го обърка.
Жена, която можеше да обича без страх, а и тя в нищо не зависеше от него… И още една мисъл, засрамила го до сълзи: „Или го правя, защото Касандра вече не е само моя?“
Рената се засмя:
— Защо си отказваш свободата, която си готов да дадеш на нея?
Той почти заекваше:
— Не искам да… да се възползвам от теб, сякаш… сякаш не си нищо повече от риачия.
— О, няма да е така — промълви тя тихичко и се притисна до него. — И аз съм самотна, имам нужда от близост. За разлика от теб разбрах отдавна, че не е недостойно нито да си признаеш, нито да го поискаш…
Изражението на лицето й го порази с откритостта си. При цялата си сила, мъдрост и опит Рената си оставаше уплашено момиче, също като него животът я сблъскваше с наглед непреодолими препятствия.
„Какво направиха със себе си мъжете и жените от Владенията, та всичко помежду им да е обвито със страх и угризения за миналото или предстоящото? Твърде рядко е възможна такава мила и проста нежност…“
Наведе се да целуне лекичко Рената и прошепна, преди да я поведе към спалнята:
— Тогава да облекчим взаимно товара на грижите си…
19
Дорилис не можеше да укроти вълнението си и бърбореше като детенце на пет-шест години. Но щом стигнаха до обличането й в дрехи, взети назаем от един паж в замъка, тя доста се смути. И Маргали не скри неодобрението си.
— Рената, според теб уместно ли е да го правим? И без това се държи като същинска мъжкарана, остава и да я пременим в момчешки дрехи!
Възрастната леронис се озърна намръщена към повереницата си, която вече обуваше бричовете.
— Трябва да овладее работата със своя ларан, значи и да се научи как да борави със стихиите в естествения им вид. Толкова усърдие вложи, за да разбере какво и как да прави с матрицата си, а аз й обещах, че успее ли, ще й разреша да лети с Донал.
— Но нима е необходимо да носи панталон, за да лети? Някак не е прилично…
Рената се разсмя.
— Как мислиш, ще бъде ли прилично, ако е с рокля и вятърът я издуха над главата й? Дори не си представям по-подходящо облекло за полет с планер.
— Да, за това не се сетих — засмя се и Маргали. — Когато бях момиче, така ми се искаше да полетя… Жалко, че не мога да дойда с вас.
— Но защо? — учуди се Рената. — Уменията ти са предостатъчни за левитация.
Маргали поклати глава печално.
— Такива забавления не са за старешките ми кости. Има си време за всичко, а аз отдавна съм прехвърлила годините за полети. Но ти отиди с тях. Радвай се на младостта си… И ти, миличка — добави, целувайки Дорилис по бузата. — Добре ли затегна колана на туниката си? Шалът достатъчно ли те топли? Издигнете ли се по-нависоко, ще замръзнеш.
Въпреки привидното си нехайство Рената също се притесняваше. От петгодишна не бе излагала така на показ тялото си. И когато слязоха в двора при Аларт и Донал, те се извърнаха неловко.
„Ще ми се поне Аларт да имаше малко здрав разум в главата си! Остана една нощ в леглото ми, а ето го, пак се опитва да гледа във всички посоки, но не и към мен, сякаш е много изненадан, че имам крака като всички останали хора! Колко смешни са тези предразсъдъци…“
Само Дорилис се перчеше из двора, настояваше всички да я огледат и да й се възхищават.
— Донал, виж де! Вече ще мога да летя като всяко момче!
— Кажи ми пак — Рената научи ли те да боравиш с предмети, да ги вдигаш, насочваш и сваляш точно накъдето искаш?
— Ами да, много ме бива вече. Рената, нали така ми каза?
— Да, според мен има несъмнена дарба, с още малко упражнения ще я превърне в умение.
Донал се зае да нагласи планера на сестра си, а Аларт дойде да помогне на Рената. Прекараната заедно нощ само заздрави близостта им, без да промени нищо. Тя му се усмихна с благодарност за помощта и се зарадва, че го възприемаше и сега като приятел, а не любовник.