Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Сроднико, всъщност какво те смущава? Боиш се, че ако Касандра вече не зависи във всичко от теб, няма да те обича, така ли?
„Това ли било? Нима съм закоравял в себичност и я искам слаба като дете, за да търси от мен закрила?“
Бе доловил какво ли не в съзнанието на Касандра по време на изтощаващо напрегнатия контакт и едва сега започваше да осъзнава всичко. Свенливото момиче, поддаващо се лесно на чувствата си, жадуващо любовта и грижите му, се бе превърнало в истинска жена, в опитна и непоколебима леронис на Кулата Хали. Още го обичаше, дори с нова сила — у него не остана и сянка на съмнение, — но той вече не й заменяше целия свят.
Болеше го, но още повече го измъчваше прозрението кое го потиска.
„Наистина ли съм искал тя да си остане плашлива, срамежлива, да принадлежи единствено на мен, да вижда всичко през моите очи?“ Набитите в ума му традиции, гордостта, предразсъдъците на неговата каста като че ревнаха в хор: „Да!“ И му стана неудобно от самия себе си.
Аларт се усмихна печално, щом си помисли, че Рената не за пръв път се намесва за доброто на съпругата му. Пред Касандра вече имаше и други пътища освен онзи един-единствен, в края на който тя щеше неизбежно да умре, раждайки детето си. Как можеше да се ядосва на нещо, освобождаващо го от този непрекъснат тормоз в съвестта му?
— Рената, моля те да ме извиниш! Потърси от мен утеха и подкрепа, а накрая стана точно обратното. Жалко, че не знам повече за този особен ларан на Дорилис, за да ти дам добър съвет. Поне в едно съм сигурен — ще бъде страшна беда, ако не смогнем навреме с обучението й. Днес видях на какво е способен Донал и бях смаян още повече в сравнение със случая, когато позна посоката на горския пожар. Сетих се нещо. Скоро ще започне сезонът на пожарите. Защо не я отведеш в наблюдателния пост на върха? Нека Донал я научи да си служи с дарбата си за обща полза. В това ще й бъде по-умел наставник от нас двамата, взети заедно.
— Да, така ще е най-разумно — съгласи се Рената. — Той е оцелял от болестта на прехода и може да й вдъхне увереност в благополучния изход. Знаеш ли, много се радвам, че Дорилис не е способна да прониква в мислите ми. Не искам да се плаши до полуда от онова, което ще я връхлети, преди да стане жена. И все пак трябва да бъде готова… А повече от всичко на света иска да лети с планер, както правят момчетата в замъка далеч преди да навършат нейните години. Маргали смята, че било неприлично за момиче, но най-могъщата дарба на Дорилис е свързана с природните стихии, значи по-добре е, ако се научи да борави с тях. — Рената се засмя и си призна: — Аз също бих искала да се науча. Братовчеде, да не започнеш сега да се държиш като монах? Нима ще ми кажеш, че и за жена не е по-подходящо, отколкото за момиче?
Аларт прихна и вдигна ръка като сабльор, улучен при учебен бой.
— Нима годините, прекарани в Неварсин, ми личат чак толкова?
— Как ще се зарадва Дорилис! — засия Рената.
Той отново си напомни колко млада е всъщност. Разбира се, винаги се държеше с достойнството и сдържаната любезност на наблюдателка, за да дава пример на момичето, но понякога веселието проникваше през маската й.
— Добре, значи Донал ще ви научи и двете. Ще поговоря с него, но ти първо трябва да й покажеш как да наложи отпечатъка си върху матрица, също и как да си помага с нея при левитация.
— О, според мен вече й е време да има своя матрица. Ще се учи бързо, вместо да хаби енергия, като ми се опълчва.
— А и така много по-лесно ще стигнем до наблюдателния пост. Пътят нагоре никак не е приятен и мнозина от мъжете, които дежурят в поста, предпочитат да прелетят дотам с планер. — Аларт се озърна смутен към прозорците, зад които отдавна бе паднал мрак. — Братовчедке, време е да си вървя. Късно е.
Стана и за миг докоснаха върховете на пръстите си, но за телепати този допир беше по-сближаващ и от прегръдка. Още долавяха мислите си с лекота и щом сведе очи към лицето й, пак видя Рената пламнала от страст. За кой ли път я възприемаше така, както си бе забранил отдавна — чрез прозренията си за бъдното. Но срещата с Касандра, макар и в света на безтелесното, срути грижливо издигнатите прегради, пропука бронята на монашеската суровост, на безразличието към жените. В този миг Рената като че беше с десетина лица едновременно. И преди дори да осъзнае какво прави, я привлече към себе си.
Тя се взря в очите му и се усмихна неуверено. Усетът им един за друг се изостри толкова, че нямаше как да остане скрито внезапно обзелото го желание и незабавно пробудилата се у нея страст, без никаква следа от свян.
— Братовчеде, какво ти се иска всъщност? — тихо попита Рената. — Ако те възбудих неволно, моля те за прошка. Не бих го направила само за да изпитам женската си власт над теб. Или се чувстваш самотен, жадуваш за утеха и близост?