Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Ще видим. Ако поспи, нищо чудно да се възстанови достатъчно за полет обратно до Алдаран.
Застана до Кирил и забеляза, че веждите му са се свили от безпокойство.
— Вижте, мълниите са ударили и в оная суха урва. — Колкото и да напрягаше усета си, Рената не забеляза дори ивичка дим, но не се съмняваше, че той не греши. — А пък няма слънце да пратя сигнал. Докато се покаже пак, огънят долу ще се разпростре…
Аларт се намръщи. „Би трябвало да пращаме и телепати да дежурят в тези постове, за да се свързват с мъжете, които са готови да гасят пожарите.“
Донал обаче измисли какво може да се направи още сега.
— Нали при теб са химикалите, които донесохме от Трамонтана? Ще отлетя до урвата с планера и ще ги разпръсна над огнището на пожара. Така изобщо няма да плъзне по гората.
Възрастният страж се поколеба.
— Господарят на Алдаран никак няма да се зарадва, че съм позволил приемният му син да се изложи на такава опасност!
— Приятелю, не е нужно да ми позволяваш. Аз отдавна пораснах и съм управител на имотите на моя приемен баща, значи отговарям за благополучието на всички хора, живеещи по тези земи. Няма да пострадат от пожар, щом мога да го предотвратя.
Затича се надолу по стълбата и профуча през стаичката, където Дорилис спеше дълбоко. Кирил и Рената забързаха след него. Когато слязоха, той вече нагласяваше на гърдите си ремъците на планера.
— Кирил, дай ми химикалите.
Стражът крайно неохотно му подаде херметично затворения воден цилиндър и пакета. Смесени, щяха да забълват пяна, която можеше да задуши пламъците в цяла гора. Донал понечи да се затича по площадката, за да го поемат въздушните течения, но Рената го спря.
— Нека и аз дойда с теб!
Наистина ли другите мъже биха го оставили сам да се изложи на такъв риск?!
— Не, Рената — меко отказа той. — Твърде отскоро летиш. За теб наистина може да е опасно.
— Аз не съм изнежена придворна дама — увери го тя с треперещ глас. — И не искам друг да ме закриля от опасности. Обучена съм в Кула!
Той протегна ръце и леко стисна раменете й.
— Знам, но нямаш опит с планерите. Ще бъда принуден непрекъснато да проверявам дали знаеш какво правиш, а така ще се забавим. Аз обаче трябва да бързам. — Внезапно той я прегърна за миг. — Не е толкова страшно, колкото си мислиш, поне не и за мен. Чакай ме тук, кария.
Целуна я и се дръпна.
Рената стоеше като прикована, още усещаше докосването на устните му, а Донал се затича към ръба с наклонени криле, за да улови веднага потока. Издигна се, тя засенчи очите си с длан и го проследи как се смалява — колкото сокол, после колкото врабче, накрая точица, гмурнала се в облаците. Примижа и влезе в наблюдателния пост.
Аларт не се отделяше от прозореца, продължаваше да се взира в бурята. Щом усети влизането й, побърза да каже:
— Откакто Дорилис ми показа какво вижда, по-лесно овладявам картините на бъдещето. Променям непрекъснато възприятията си за времето и стигам до прозрение кое ще се сбъдне…
— Толкова се радвам за теб — промълви тя и беше съвсем искрена.
Знаеше колко болезнена е за Аларт битката с проклятието на неговия ларан. Но въпреки тревогата си за своя сродник и приятел просто не можеше да мисли за неволите му в момента. С цялото напрежение на чувствата си простря своето съзнание навън, към мъничкото, почти невидимо петънце на планера, издигнал се над долината. Сега кръжеше и се спускаше полека, заобикаляйки ядрото на бурята. Изведнъж с цялата мощ на емпатията си и уменията на наблюдателка в Кула се пренесе в Донал и…
…летеше нависоко, усещаше енергията в стегнатата и изменчива мрежа от полета в небето, сякаш бяха веещи се над крепостта флагове. Той разпери пръстите си, за да се освободи от излишния заряд, и се зарея над мястото в гората, посочено му от Кирил.
Тънка струйка пушек се виеше, почти скрита от листата и дългите сивозеленикави иглички на повалените дървета… Огнището на пожара щеше да тлее така с дни, докато ненадейно се разпростре и забушува, може би за да погълне цялата долина. Добре направи, че се престраши да прелети дотук. Пожарът би пламнал твърде близо до имението Високи чукари, което му даде неговият приемен баща.
„Беден съм. Нямам какво да предложа на Рената, ако дама като нея изобщо би склонила да стане моя съпруга… нищо, освен това окаяно парче земя, вечно опустошавано от пламъците. Въобразявах си, че щом го имам, ще мога да се оженя, да дам дом на семейството си. Но сега ми се струва, че не е достойно за моята любима. Защо изобщо ми хрумна, че би се съгласила?“