Магията на страстта

— Мамо! — извика тя и изтича през салона. — Толкова се радвам, че си тук. Исках да разбера къде си, но никой не можа да ми каже, освен че сте отишли с лорд Манинг да яздите, та за това реших да дойда тук и да открия къде те е завел, но и тук никой нищо не знаеше. О, мамо! Случи се нещо ужасно.

Лейди Ана прегърна дъщеря си.

— Миличка, какво има?

— Тук е, ей тук. — Тя хвана майка си за ръката и я повлече към канапето, на което беше сложена малка чанта. Сара я отвори и извади лист хартия. — Едно от момичетата в кухнята го четеше тази сутрин и се смееше. Зная, че не бива да ходя там без разрешение, но готвачката беше пекла нещо и аз исках да зная какво.

— Добре, добре, миличко — успокои я Ана, седна на канапето и настани Сара до себе си. — Какво се е случило?

— Едно от момичетата в кухнята се смееше — заразказва тя и погледна лорд Манинг, който беше седнал от другата й страна и сега я прегръщаше, за да я успокои. — Държеше вестниче от ония, които ти винаги наричаш мръсни парцали. Казва се „Глед Тайдингс“. Исках само да видя какво е толкова смешно. А после така се ядосах, че се разкрещях и готвачката им го взе.

— Сара! — възкликна недоверчиво Ана.

— А пък аз ги нарекох дебели крави — продължи упорито да държи на своето Сара. — Зная, че сега ще ми се караш, мамо, но се радвам, че им го казах. Защото са точно такива. Отвратителни, дебели крави! И тя избухна в сълзи и зарови лице в палтото на лорд Манинг.

— Сара, миличка — измърмори лордът и я притисна към себе си. — Каквото и да е станало, ние ще оправим всичко.

Ана измъкна вестничето от ръката на детето и го разтвори.

— О, боже господи! — извика тя след кратко мълчание. — Робърт!

— Нали ти казах — хълцаше Сара, — нали ти казах.

— Шшшт — каза лордът и взе вестничето. Заразглежда навъсено рисунката, като се стараеше да вникне във всяка зловеща подробност.

— Робърт, — прошепна ужасена Ана, — какво означава това? Кой би направил такова нещо? И защо?

Той поклати глава.

— Аз не мога да ти го обясня, но има човек, който може и иска. — Той стана и отиде да позвъни. Хемет се появи веднага. — Изпратете някой слуга в Барингтън — нареди кратко лордът, — и кажете на моя племенник веднага да дойде тук. Ако го няма, потърсете го. Ако стане нужда, домъкнете го лично тук. Искам след не повече от час да видя лорд Калън в тази стая.

Карикатурата беше озаглавена „Пуйка на едно дърво в Пеъруд“. Не беше оригинална, само малко смешна, но много подходяща за случая. Ако Клара видеше това, то щеше я съсипе. Нейното лице или по-добре казано деформираното й лице беше залепено, отблъскващо грозно, към тялото на кацнала на една круша абсурдно бременна пуйка. От едното й крило висеше ветрилото, което Люсиен й беше донесъл от Италия, за да е сигурно, помисли си Люсиен, че всеки ще разбере кого изобразява карикатурата. На врата си пуйката носеше огърлицата от сребърни звънчета, донесена от Южна Америка — Клара вече я беше слагала няколко пъти и я беше носила гордо и с голям успех. Само че тук огърлицата беше целенасочено променена. Звънчетата бяха превърнати в звена на верига, от която висеше въже, прикрепено с голям катинар за дървото.