Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Почакай. Първо искам да разбера какъв вкус има шампанското, когато го излея върху теб.
Напълни чашите и ги постави на изящната масичка до леглото. Сетне, без да откъсва поглед от него, съблече роклята си. На светлината на свещите кехлибарените й очи блестяха като че бяха от злато.
Рурк я наблюдаваше през притворените си клепачи. Сърцето му биеше до пръсване.
— Господи! Боже Господи! — изстена. Както винаги, когато беше гневен или възбуден, говореше със силен ирландски акцент. Ив изпита удоволствие от реакцията му — ненапразно беше положила толкова голямо старание да изглежда привлекателна.
Огненочервеното й бельо контрастираше с млечнобялата й кожа. Корсетът, изработен от коприна и дантела, пристягаше тънкия й кръст, а полускритите й гърди изглеждаха невероятно съблазнителни. Тънките като паяжина чорапи стигаха до средата на бедрата й и бяха прикрепени с черни жартиери. Роклята лежеше на пода, Ив я изрита встрани, без да сваля обувките с много високи токове, и прошепна:
— Смятах първо да вечеряме.
Рурк смаяно я изгледа. Беше безпомощен, не знаеше до кога ще съумее да се владее.
— Но… вечерята може да почака. — Тя пристъпи напред и застана между краката му. — Искам да ме докоснеш!
Рурк изгаряше от желание да я сграбчи и да я обладае, ала само прокара ръце по съблазнителните извивки на тялото й, като мълвеше:
— Целият съм твой.
— Не мърдай. — Ив се наведе и го целуна по устните. Знаеше, че той се въздържа, че й позволява да държи юздите. Любовта й към него пламна с нова сила.
Уханието на ароматизираните свещи и на розите изпълни въздуха. Ив се просна на леглото, привлече съпруга си в прегръдките си и отново впи устни в неговите. Беше едновременно нежна и пламенна, искаше да му се отдаде изцяло. Рурк беше зашеметен от ласките й, не можеше да помръдне, сякаш крайниците му бяха от олово. Водното легло се полюшваше под тях.
Ив се надигна, а той нежно целуна бедрото й над копринения чорап.
Тя го яхна, отпи от шампанското, сетне изля останалото върху най-чувствителното място от тялото. И го докосна с устни.
Очите му се замъглиха, затаи дъх, въздухът сякаш пареше белите му дробове. Ив го изтезаваше… и му доставяше неописуемо удоволствие. Гъвкавото й тяло се плъзгаше по неговото, а устните й го караха да обезумее.
Ненадейно изгуби контрол, разкъса коприненото й бельо и звукът го възбуди още повече. Жадно я притисна към себе си и страстно я зацелува.
Тя потръпна, усетила върховната наслада. Отметна глава и се задъха, а Рурк възхитено се втренчи в лицето й. Той промърмори нещо на езика на родната си страна, който почти никога не говореше. Притисна страната си до нейната и зашепна:
— Искам те, Ив. Желая те. Не мога без теб.
— Зная. — Усети прилив на нежност, която за миг потуши огъня на страстта. Обгърна с длани лицето му, леко го целуна по устните и едва чуто промълви: — Никога не преставай да ме обичаш.
В очите й блестяха сълзи. Рурк я привлече към себе си и с целувки пресуши сълзите й.
— Ив…
— Не, нека този път аз първа да го кажа. Обичам те! Винаги ще те обичам. Бъди винаги до мен.
В мига, когато Рурк проникна в нея, тя прошепна:
— Обичай ме, нека винаги бъдем заедно!
Обгърна го с бедрата си, а той сграбчи ръцете й и впери поглед в лицето й. Сапфиреносините му очи потъмняха, извика името й. Ив се усмихна и се предаде.
Петнайсета глава
Беше се проснала по корем на леглото, както правеше винаги, когато беше изчерпана докрай. Рурк се изтегна до нея, изпи останалото в чашата шампанско и прокара пръст по гръбнака на Ив.
— Престани!
— О, госпожата дава признаци на живот.
Тя с усилие извърна глава, изгледа го, сетне промълви:
— Изглеждаш адски самодоволен.
— В интерес на истината, скъпа Ив, наистина съм доволен от себе си.
— Идеята беше само моя.
— Признавам, че си я биваше. С риск за живота си ще те попитам какво те вдъхнови.
— Ами… — Тя се протегна като котка. — Сигурно е от шоколада.
— Още утре ще наредя да докарат тук един камион шоколади.
— Ако изядем толкова шоколад, има опасност да умрем от възбудата. — Ив коленичи и приглади косата си. Изглеждаше разнежена и спокойна.
— Готов съм да рискувам.
Тя се засмя и опря чело до неговото:
— Страхувам се да не ми стане навик, но ще ти кажа още нещо сантиментално: Щастлива съм с теб. И започвам да свиквам.
— Дано по-често ми го оказваш.
— А сега да вечеряме.
— Няма как. Сигурно ще се обидиш, ако откажа. След като цял ден си слугувала в кухнята.
— Подиграваш ли ми се? — присви очи тя.
— Напротив, искрен съм. Какво е менюто?