Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Тогава обърна внимание на начина, по който Арон Дипно го гледаше, и бързо се върна към действителността.
— Какво има? — попита той, — Да не би да ми виси сопол от носа или нещо подобно?
— Ко-Оп Сити не е в Бруклин — рече Дипно. Говореше по онзи начин, по който възрастните обичат да се обръщат към малките деца. — Ко-Оп Сити е в Бронкс. И винаги е бил там.
— Това е… — започна Еди, искайки да каже „пълна глупост“, ала преди да успее да го изрече, светът сякаш потрепери по цялата си ос. Отново беше връхлетян от това усещане за крехкост, от чувството, че цялата вселена (или целият континуум от вселени) е направена от стъкло вместо от стомана. Той не можеше да даде никакво рационално обяснение за онова, което бе почувствал, защото в това, което се случваше, нямаше нищо рационално.
— Има повече светове от този — рече младият мъж. — Точно това е казал и Джейк на Роланд, преди да умре. „Върви тогава има и други светове освен този.“ И се е оказал прав, тъй като се завърна.
— Господин Дийн? — възрастният човек изглеждаше загрижен. — Не разбирам за какво говорите, обаче изведнъж страшно пребледняхте. Май ще е по-добре да седнете.
Еди позволи на Арон да го отведе обратно до помещението, което представляваше едновременно кухня и дневна. Той самият разбираше ли за какво говори? Или как Арон Дипно — който най-вероятно бе прекарал целия си живот в Ню Йорк — може да настоява с такава убеденост, че Ко-Оп Сити се намира в Бронкс, при положение, че Еди беше сигурен, че е в Бруклин?
Не съвсем. Обаче разбираше, че е наговорил достатъчно глупости, за да изкара акъла на стария човек. Други светове. Безброй вселени, които се въртят около оста, която представляваше Тъмната кула. Всички те бяха подобни един на друг, ала съществуваха и различия. Различни политици. Различни марки автомобили — „Такуро Спирит“ вместо „Датсун“ например — както и различни бейзболни отбори във висшата лига. В тези светове, един от които бе опустошен от страшна чума, наречена „супер-грип“, можеш да прескачаш напред и назад във времето, в миналото и в бъдещето. Защото… „Защото поради някаква незнайна причина те не са истинският свят. А дори и да са истински, не са ключовият свят.“
Да, това беше по-точно. Той бе дошъл от един от тези други светове и се беше убедил сам в това. Както и Сузана. И Джейк Едно и Две — този, който беше паднал, и този, който буквално бе измъкнат от пастта на чудовището и се беше спасил.
Ала ето че този свят беше ключовият. Еди го знаеше, понеже се оказа ключар по призвание: „Дад — а — чим, дад — а — чий, ти имаш ключа, не се тревожи!“
Берил Еванс? Не беше съвсем истинска. Клаудия и Инес Батчман? Истинска.
Свят с Ко-Оп Сити в Бруклин? Не беше съвсем истински. Свят с Ко-Оп Сити в Бронкс? Истински, колкото и да беше трудно да се преглътне това.
На Еди му хрумна, че Калахан е прекрачил границата между истинския свят и някой от другите дълго преди да поеме по тайните си пътища; бе прекосил тази граница, без дори да го знае. Отецът беше споменал нещо за погребението на някакво малко момче, след което…
— След което, както каза той, всичко се променило — промълви младият стрелец, докато се отпускаше на стола. — След това всичко се променило.
— Да, да — каза Арон Дипно, потупвайки го по рамото. — Седи си спокойно, синко.
— Отецът се преместил от семинарията в Бостън в енорията в Лоуъл — истински град. Сейлъмс Лот — не съвсем истински. Измислен от онзи писател на име…
— Ще сложа студен компрес на челото ти.
— Добра идея. — Еди затвори очи. Виеше му се свят. Истински, не съвсем истински. Да живее „Меморекс“. Онзи приятел на Джон Кълъм — пенсионираният професор — беше напълно прав: в колоната на истината наистина зееше дупка.
Замисли се дали някой знаеше колко дълбока е тази дупка всъщност.
ДЕВЕТ
Онзи Калвин Тауър, който се върна в бунгалото заедно с Роланд петнайсет минути по-късно, беше доста по-различен от предишния. Новият Калвин Тауър бе тих и смирен; той попита приятеля си дали е подготвил документа за продажбата и когато Арон Дипно му кимна, букинистьт също кимна в отговор, без да промълви и дума. После отиде до хладилника и се върна с няколко кутии бира „Блу Рибън“, които раздаде на останалите. Еди отказа, защото не искаше да смесва перкосета с алкохол.
Тауър изпи половината от бирата си на един дъх, без да вдига тост, после изрече:
— Не всеки ден бивам наричан отрепка от човек, който обещава да ме направи милионер и да ме избави от най-тежкото бреме на сърцето ми. Арон, това нещо ще послужи ли пред съда?