Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Ако говориш за телесното, изпитваме го често, разбира се. Но много по-силно е желанието за близост. Правим много неща заедно, винаги сме близо един до друг. Когато мъжете се упражняват с оръжията, аз съм там и го наблюдавам. А той седи до мен, когато чистя зеленчуци или кърпя дрехи. Обичаме да си говорим.
— Говорите си? За какво?
— За нас. Той ми разказа всичко за досегашния си живот. Когато бил дете, обичал да ходи на лов с баща си и да го придружава на всеки турнир, в който участвал. По-късно баща му го дал в дома на съседния рицар, който го обучил за свой паж. Разказвал ми е много весели случки и вече имам чувството, че съм го познавала още като дете. По-късно придружил господаря си, който бил рицар на император Барбароса. Представи си, преди началото на кръстоносния поход Барбароса лично го провъзгласил за рицар, защото се отличил с особена смелост в похода срещу Хенри Лъва. Толкова се гордея с Рудолф!
Изабела мълчеше объркано. Значи двамата обичаха да разговарят? Нима това не беше губене на време? Защо рицарят Рудолф бъбреше по цели часове с любимата си? Тя поклати глава.
— Нима никога не си разговаряла с Мартин? — попита изненадано Матилда.
— Не.
— Какво правите, когато сте заедно?
— Караме се!
Матилда въздъхна съчувствено.
— Странна двойка сте вие, наистина! Постоянно се карате, после отиваш при него в банята, после пак се карате. — Тя избухна в смях.
— Не се смей, моля те. Наистина е така.
— А не бива! Любовта не е само леглото. Най-важното е да проявяваш интерес и разбиране към другия.
— А той проявява ли разбиране спрямо мен? — попита възмутено Изабела. — За интерес изобщо не може да се говори.
— Ако и двамата приберете рогата си, ако престанете да настоявате всеки на своето, може би ще се намерите. Повярвай, Изабела, той много те обича, но отново и отново се удря в стената от гордост и надменност, която си издигнала около себе си. Естествено не иска да падне в краката ти, защото и той е много горд. Мъжете също обичат да ги ухажват.
— Какво? Не говориш сериозно!
— Напротив! Знаеш ли, аз тайно помолих ковача да направи от желязо малка лисица. Получи се красив медальон, който окачих на тънка кожена връв. Може би не знаеш, но Рудолф ме нарича рижа лисичка. Подарих му медальона и той толкова се зарадва, че загуби ума и дума. Сега постоянно го носи под ризата точно до сърцето.
— Това е наистина романтично — въздъхна Изабела, но изражението й бързо се помрачи. — Не бих могла да направя такова нещо — прошепна нещастно тя.
— Тогава се пребори със себе си и поговори с него! Поинтересувай се от съдбата му. Тя е повече от трагична. Той копнее да излее сърцето си пред близък човек, а за теб ще бъде много поучително.
— Как да го направя?
— Покажи кралско величие! Направи първата стъпка. Той ще ти благодари хилядократно.
— Така ли мислиш? — Изабела замислено прехапа устни.
— Повярвай ми, ще стане! — Матилда прегърна приятелката си и заключи насърчително: — Любовта е сложно нещо, но не чак толкова, че да не можем да се справим. А когато я преживееш истински, ще повярваш, че си била на небето.
Изабела вдигна поглед към тавана.
— Защо не съм вече там… — въздъхна тежко тя. — Но нагоре води много стръмен път.
След като размишлява цяла нощ над съветите на Матилда, Изабела стана с твърдото намерение да говори с Мартин. Намери го пред голямата зала. Една свиня се ровеше в купчината боклуци и той я прогони гневно. Изабела вдигна полите на роклята си и се опита да потисне отвращението си, но Мартин веднага го забеляза.
— Можете да се разходите на поляната отвън, Ваше височество — произнесе язвително той.
Изабела спря пред него.
— Искам да говоря с теб — рече тихо тя.
— Вероятно си дошла да се оплачеш от мръсотията? — Мартин влезе в залата и тя го последва.
— Не, вече свикнах с нея — отвърна тя. — Иска ми се да изчистим отпадъците от сърцата си.
Мартин вдигна изненадано вежди. Изабела изглеждаше различна от друг път, но въпреки това трябваше да е нащрек. Твърде променливи бяха настроенията й, твърде стихийни — чувствата й. Не му се вярваше, че ще получи от нея нещо друго освен упорство и горда враждебност. Вярно, беше му се отдала, но според него това беше само моментно настроение. Твърде често беше търсил от нея разбиране за душевните си терзания, ала досега не беше открил нито една искра в очите й. А вчерашната жестока караница му бе доказала, че тя копнее за тялото му и очаква с нетърпение да го приеме в леглото си. Защо не се интересуваше от сърцето му, от желанието му да си върне изгубената чест, от наранената му гордост?