Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Отвори очи. Лицето на майка му изплува над него, полуозарено от светлината през прозореца като луна в третата четвърт.
— Виж какво си направил! — В гласа й прозвучаха раздразнение и загриженост, която имаше съвсем лек превес. — Съборил си всичко!
— Аз… сънувах лош сън.
— Като че ли не виждам. По цял ден висиш в тази мрежа! Нищо чудно, че сънуваш кошмари — въздъхна тя, след което се наведе и започна да събира нещата.
— Мислиш, че мрежата е единствената причина да сънувам кошмари, така ли?! — прокрадна се лек гняв иззад напрегнатостта му.
Тя не отговори веднага. Ръката й беше пълна с лепенки — сякаш окапали листа.
— Не — отвърна след малко със свит глас. — Не, разбира се, че не. — Остави лепенките на масичката до огледалото и се наведе да събере останалите неща. — Но продължавам да смятам, че не е хубаво да прекарваш толкова време в… в оная машина.
Орландо се изсмя. Смехът му беше гневен и той не го криеше.
— Е, всеки има нужда от хоби, Вивиан.
Тя сви устни, макар че идеята да се обръща към родителите си на малко име да беше тяхна, а не негова.
— Не бъди жесток, Орландо.
— Не съм.
Наистина не беше, даде си сметка той. Не както по-рано. Но беше ядосан и уплашен и не му беше съвсем ясно защо. Имаше нещо общо с кошмара, чиито подробности вече бяха започнали да му се губят — усещането, че и още нещо му се изплъзва. Пое дълбоко въздух.
— Съжалявам. Просто… беше ужасен сън.
Тя нагласи системата му — беше я катурнал до стената, докато се мяташе насън — и провери дали все още е закрепена сигурно на мястото си.
— Доктор Ван каза, че към края на седмицата можем да спрем. Ще бъде добре, нали?
Беше опит от нейна страна да се извини. Той се помъчи да го приеме благосклонно.
— Ъхъ, добре ще е — прозина се. — Мисля да поспя. Извинявай, ако съм вдигнал много шум.
Тя придърпа одеялото до гърдите му. За миг отпусна хладната си ръка върху бузата му.
— Ние… аз просто се притесних. Повече никакви лоши сънища. Обещаваш ли?
Той се плъзна надолу, напипа дистанционното и наклони горната част на леглото под по-удобен ъгъл.
— Добре, Вивиан. Лека нощ.
— Лека нощ, Орландо.
Поколеба се за момент, след това се наведе да го целуне и излезе.
Хрумна му да светне нощната лампа и да почете, но се отказа. Мисълта, че майка му го беше усетила от съседната стая, правеше тъмнината по-поносима от обикновено, а имаше и за какво да мисли.
На първо място: градът. Това нелепо място, от което като че ли не беше останала нито следа в средните земи. Нахлу в съня му по същия начин, както нахлу в света на Таргор. Защо нещо, което по всяка вероятност беше най-елементарна интерференция на сигнали или лудория на някой хакер, му се струваше толкова важно? Отдавна беше престанал да вярва в къде-къде по-реални чудеса, за да го впечатлява подобен мираж. И дали изобщо означаваше нещо, или беше просто прищявка на случая, превърнала се в магнит за страха му и за почти помръкналата му надежда?
Къщата беше притихнала. Само експлозия можеше да събуди баща му, а майка му вече сигурно се бе унесла в повърхностната си, неспокойна дрямка. Орландо беше сам с мислите си в мрака.
ВТОРА ГЛАВА
ВЪТРЕ В ЗВЯРА
МРЕЖА/МУЗИКА: Христос свири за малцината късметлии.
(Картина: глава на куче в едър план.)
Диктор: Йохан Себастнан Христос се появи изненадващо в шоу на местната мрежа на Ню Орлийнс, който прие за свой роден град…
(Картина: глава на куче, човешки ръце.)
… за първи път, откакто певецът се оттегли от света след смъртта на трима членове на неговата група „Русата кучка“ при нещастен случай по време на концерт миналата година.
(Картина: танцуващ мъж с кучешка маска; на стенния екран в дъното се вижда обхваната от пламъци сцена.)
Христос изпълни три песни пред смаяната публика в студиото под акомпанимента на плейбек от инцидента…
Рени се обърна и трескаво заоглежда тълпите, които изпълваха терасите около бездънния кладенец. !Ксабу не отговаряше, но вероятно апаратурата му не бе наред. Може би просто се бе изключил от мрежата, а нейната апаратура се бе повредила, тъй като все още регистрираше гост в линията й. Помоли се да е наистина така елементарно.
Блъсканицата не беше голяма, но все пак я затрудняваше. Ухилени бизнесмени в изящни и твърди като остриета тела я изблъскваха — първокласното им оборудване и изплатените им сметки издигаха невидима, но съвсем реална преграда между тях и простолюдието. Неколцина сащисани, беззащитни туристи в непретенциозни виртуални форми се мотаеха безцелно между двата тротоара, подмятани от вихрения трафик. По-дребни форми — от обслужващия персонал — се стрелкаха из навалицата, за да изпълнят поръчките на своите господари. Доколкото можа да прецени, !Ксабу не беше наоколо, но обикновеният сим, който той използваше, я затрудняваше да го открие. В близост около нея имаше поне трийсетина подобни фигури, които зяпаха безцелно и се стараеха да не се пречкат на баровците.