Магьосникът Куестър Тюс

Бен спотаи дъх и зачака. Усети как Майлс до него целият беше нащрек. И като че ли внезапно Майкъл разбра за какво са дошли.

— О, да — изрече той, сякаш си спомняше. — В училището днес ще има празненство по случай Вси Светии. Сигурно сте дошли да вземете Елизабет.

В отсрещния край на коридора иззвъня телефон.

Майкъл се подвоуми, сякаш иска да каже още нещо, но накрая забърза да вдигне телефона. Рунтавото куче и горилата се спогледаха безмълвно и си отдъхнаха.

Пазачът уморено се вмъкна през вратата на мазето и мина през коридора с железните клетки. Ботушите му тежко отекваха в каменния под. Беше облечен в черна униформа и носеше автомат и пръстен с ключове на колана. Елизабет се сгуши още по-навътре в мрака зад тайния отвор в стената, където се беше скрила, и надничаше през малката пролука, която бе оставила отворена.

Уилоу остана в коридора, но къде ли беше? Защо не я виждаше?

Тя видя как пазачът поспря пред клетката на Абърнати, провери формално бравата, за да се увери, че е заключена, след което се обърна и тръгна обратно натам, откъдето бе дошъл. Докато минаваше покрай мястото, където се бе скрила Елизабет, ключовете, които висяха на колана му, внезапно изчезнаха. Елизабет запримига, не можейки да повярва. Скобата, която ги държеше, се отвори сякаш сама, и те се измъкнаха. Пазачът продължи обиколката си надолу по коридора, мина обратно през желязната врата и изчезна.

Елизабет бързо се измъкна от укритието си.

— Уилоу! — шепнешком я повика тя.

Силфидата се появи до нея сякаш от нищото, като държеше халката с ключове в една ръка.

— А сега да побързаме — промълви тя. — Нямаме много време.

Те се върнаха при клетката на Абърнати и Уилоу отвори вратата с ключа, който й беше дала Елизабет. Бързо влязоха вътре, приближиха се до кучето, което бе изпаднало в невменяемо състояние и коленичиха пред него. Уилоу се наведе по-близо. Очите на писаря бяха уголемени и дишането му учестено. Когато тя се опита да го повдигне, той безпомощно се отпусна в ръцете й.

Обзе я паника. Та той бе твърде тежък, за да може да го пренесе, дори и ако Елизабет й помогнеше. Трябва да намери начин да го изведе от вцепенението му.

— Опитай тези ключове, докато намериш, който става — обърна се тя към Елизабет и й подаде халката с ключовете.

Елизабет започна да изпробва ключовете един подир друг в ключалката на веригата на врата на Абърнати. Уилоу разтърка лапите, а подир туй главата на Абърнати. Но нищо не помагаше. Тя още повече се уплаши. Налагаше се да доведе и Бен тук долу. Но още при мисълта за такава възможност, си даде сметка, че е неосъществима. Планът не можеше да се осъществи, ако Бен се спусне тук, а и просто нямаха време.

Най-сетне направи единственото, което можеше да направи, за да помогне на кучето — използва вълшебна магия. Толкова беше отслабнала, че магическите й сили бяха съвсем нищожни, ала колкото можа, ги извика. Тя положи ръка върху главата на Абърнати, затвори очи, за да се концентрира и извлече отровата от организма на Абърнати, като я всмука в своя. Зловредната течност се вля в нея и тя отчаяно се мъчеше да преодолее въздействието й върху собственото си тяло. Нямаше достатъчно сили. Това бе прекомерно за нея. Известна част от отровата преодоля съпротивителните сили на организма й и още повече го поболя. Тя почувства пристъп на гадене и ужасна болка. Потръпна цялата и се отдръпна, за да повърне в сламата.