Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Тей отново се обърна напред. Елфите се носеха в неравна редица, препускайки към залеза, подминаха изоставените сгради на аванпоста и се насочиха към пасищата отвъд. Опита се да ги преброи, да разбере дали Джърл е добре, но всичко бе забулено от прах и обвито в маранята на късната следобедна жега. Той бързо се отказа и се концентрира върху собствените си усилия да се задържи върху коня.
Елфите се събраха отново недалеч от аванпоста и минаха в раван. Като по чудо всички се бяха спасили, повечето невредими. Джърл Шанара имаше само драскотини. Тей откри, че е ударен по рамото от камък и е лошо натъртен. Схващането на ръката вече преминаваше, но на негово място идваше тъпата болка. Няма счупено, помисли си той, и не се задълбочи повече по въпроса. Гномите ездачи препускаха след тях, завивайки на запад през пасищата, осъзнали, че плячката им е успяла да разкъса капана в житата. Но те вече бяха пришпорвали твърде много животните, за да стигнат дотук, пък и не познаваха така добре местността като елфите. Поемайки отново водачеството, Джърл Шанара избра най-благоприятния път за своята дружина. Това бе неговата родина и той я познаваше добре. Там, където теренът внезапно се спускаше надолу, той можеше да открие проход нагоре. Знаеше къде да заобиколи опасните тресавища и блата. Там, където реките бяха широки и бързотечни, можеше да намери плитчините.
Преследването продължаваше, но гномите вече изоставаха все повече и с падането на нощта се изгубиха от поглед на притъмняващия хоризонт.
Дори тогава, когато забавиха съвсем хода на конете, за да не се наранят в здрача под облачното небе, елфите продължиха още известно време, за да избегнат опасността да бъдат разкрити. Джърл ги поведе на запад покрай коритото на едно поточе, което прикриваше следите им, макар че променяше посоката им. Мракът ги обгръщаше — дългоочакван съюзник. Дневната жега се разнесе и въздухът захладня. Заръмя слаб дъждец, който бързо премина. Яздеха в тишина, ако не се брои пляскането на копитата на конете в плитката вода и приглушеното им топуркане, щом излязоха на меката земя.
Когато успя да се закрепи горе-долу стабилно на седлото, Тей се наведе до ухото на Прейа и прошепна:
— Какво ти се случи?
Тя хвърли поглед към него, очите й блестяха изумително на нашареното й с белези лице.
— Капан. — Гласът и бе нисък и дрезгав от яд. — Кип отиде напред, за да провери конете в първия аванпост. Аз разузнавах, докато не открих гномите-преследвачи, които бяхме засекли в района. Но те ни очакваха. Извадих късмет. Но не и Кип.
— Ние го намерихме, аз и Джърл — каза той тихо.
Тя кимна, без да отговори. Той искаше да й каже какво е направил и защо, но не можа да изрече думите.
— Как са разбрали? — попита Тей.
Усети как тя сви рамене.
— Не са. Досетили са се. Аванпостовете не са никаква тайна. Гномите знаеха, че може да тръгнем да търсим Черния елфически камък. Просто са ни причакали. Предполагам, че са завардили всички аванпостове. — Тя замълча за момент. — Ако знаеха плановете ни с точност, ако знаеха как да ни открият, щяха да хванат и мен. Но аз ги намерих точно преди те да ме открият.
— Сигурно е трябвало да се биеш, за да им избягаш. Открихме лъка ти.
Тя поклати глава.
— Опасявах се, че ще стане така, но нямаше какво да направя.
— Но ние мислехме…
— Изтървах го, докато им се изплъзвах — прекъсна го тя, преди да е успял да се доизкаже. — После тръгнах след Кип. И тук вече имаше битка. При аванпоста, точно след като го заловиха. Но бяха твърде много за мен. Наложи се да го изоставя.
Думите й преливаха от горчивина. Струваше й много да ги изрече.
— Ние също трябваше да го изоставим — призна той.
Тя не се обърна.
— Жив ли?
Той поклати бавно глава. Прейа усети жеста му.
— Не можех да се върна да ви предупредя. Имаше твърде много гноми между нас. Трябваше да продължа напред и да се опитам да осигуря коне. Знаех, че без тях сме загубени. Мислех си, че мога отвлека няколко и от тях. — Смехът й бе кратък и някак кух. — Прекалено амбициозно. Все пак успях да открадна коне под носа им предната нощ, докато спяха. Отведох ги на юг до аванпоста отвъд долината. Знаех, че още не са го открили. Взех конете, които яздите сега, подкарах ги пак обратно и ги скрих, докато се появите.