Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Ще трябва да си купим провизии — каза Нинив, — но е добре да побързаме. Можем да покрием все още много разстояние, преди да се е стъмнило.
— Вече губим сили, Нинив — каза Том. — От призори до мрак всеки ден, почти цял месец. Един ден почивка няма да е от толкова значение. Тар Валон е далеко. — Не й изглеждаше особено уморен. По-скоро с нетърпение очакваше да посвири на лютнята си или на флейтата в някоя от кръчмите и мъжете да го черпят с вино.
Джюйлин най-после се беше приближил до фургона.
— Мога да изкарам един ден и пеш. Не знам кое е по-лошо — това седло или тази капра.
— Мисля, че трябва да намерим някой хан — каза Елейн. — Омръзна ми да спя в този фургон, а и ще ми е приятно да слушам приказките ти в гостилницата, Том.
— Търговци с един фургон са почти като амбуланти — скастри я Нинив. — Не могат да си позволят хан в градче като това.
Самата тя не знаеше дали това е вярно, или не, но колкото и да жадуваше за баня и чисти чаршафи, нямаше да позволи на момиченцето да продължава да отпраща предложенията си към Том. Едва след като думите излязоха от устата й, осъзна, че е готова да отстъпи на Том и Джюйлин. „Един ден няма да навреди. Пътят до Тар Валон е дълъг.“
Съжали, че не бе настояла за кораб. С някой бърз кораб, с платноход на Морския народ, да речем, щяха да се доберат до Тийр за една трета от времето, което им беше нужно, докато прекосят Тарабон, стига да имаха попътни ветрове, а с една добра Ветроловка на Ата-ан Миере това нямаше да е проблем. Тя или Елейн също можеха да се справят с това, впрочем. Тайренците знаеха, че те двете са приятелки на Ранд, и дори само от страх да не би да оскърбят с нещо Преродения Дракон, щяха да им осигурят каляска и ескорт за пътя им до Тар Валон.
— Намерете място за бивак — каза тя с неохота. Трябваше все пак да настои за кораб. Можеха вече да са в Кулата.
Глава 9
Сигнал
Нинив трябваше да признае, че Том и Джюйлин бяха намерили добро място за лагеруване — рядка горичка на един източен склон на по-малко от миля от Мардецин. Киселици и някакъв вид ниска върба със сведени към земята клони скриваха фургона откъм пътя и градчето, малко поточе се стичаше от каменна издатина близо до върха на склона и осигуряваше достатъчно вода за нуждите им. Под дръвчетата дори се оказа малко по-прохладно, долавяше се лек благословен полъх на вятър.
След като двамата мъже напоиха животните и вързаха конете така, че да могат да пасат съсухрената трева, хвърлиха ези-тура, за да решат кой да отиде с крантавия кон в Мардецин, за да напазарува. Подхвърлянето на монетата се беше превърнало в ритуал между двамата. Том, чиито ловки пръсти бяха навикнали да правят фокуси „сега има — сега няма“ пред публика, никога не губеше, затова напоследък честта да хвърля монетата винаги се падаше на Джюйлин.
Том пак спечели и докато се качваше на Кръшкач, Нинив навря главата си под капрата на фургона и надигна долната дъска с ножа си. До двете малки позлатени ковчежета, съдържащи даровете на Аматера в накити, имаше няколко издути кожени кесии. Панархесата беше проявила преголяма щедрост, само и само да им види по-скоро гърба. В сравнение с тях останалото изглеждаше дреболия. Малка кутия от тъмно дърво, полирана, но без украса и резба, и изтъркана кесия, в която имаше нещо плоско и кръгло. Кутията съдържаше двата тер-ангреала, които бяха успели да изземат от Черната Аджа, и двата свързани със сънищата, а кесията… това беше тяхната голяма награда от Танчико. Един от печатите на затвора на Тъмния.
Колкото и да й се искаше да разбере къде ще ги отпрати Сюан Санче да преследват Черната Аджа, печатът беше главната причина за нетърпението й да стигнат час по-скоро в Тар Валон. Докато вадеше монети от една от кесиите, Нинив избягваше да го докосва. Искаше й се да го връчи най-после на Амирлин и да се свърши. Понякога, когато се намираше близо до това нещо, й се струваше, че усеща как Тъмния се мъчи да се освободи.
Тя се погрижи Том да тръгне с джоб, пълен със сребърници, и с изричното указание да потърси плодове и свежи зеленчуци: оставиш ли един мъж да купи каквото сам реши, най-вероятно ще ти се върне без нищо друго освен месо и боб. Куцукането на Том, който поведе коня по пътя, я накара да направи гримаса; стара рана, и за нея вече нищо не можеше да се направи, твърдеше Моарейн. Това я гризеше също толкова, колкото самото куцукане. Нищо не можело да се направи.