Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Ако някой попиташе: „Какво е качество?“, това би било просто още един въпрос. Но когато го зададеше той, поради миналото му за него въпросът се разпростираше като вълни, във всички посоки едновременно, не в йерархическа структура, а в концентрична. В центъра стоеше качеството, произвеждащо вълните. Докато тези вълни се разпространяваха у него, сигурен съм, той е бил напълно убеден, че всяка ще достигне някой бряг на съществуващ модел на мисълта, така че е разполагал с нещо като обединени взаимоотношения с тези структури на мисълта. Но брегът въобще не е бил достигнат до самия край, ако въобще се е и появявал. За него нямало нищо друго освен непрекъснато разпространяващи се вълни на кристализация. Сега ще се опитам да проследя тези вълни на кристализация, втората фаза на неговото изследване на качеството, доколкото ми стигат силите.
Крис е далеч пред мен, всички негови движения изглеждат уморени и сърдити. Спъва се, оставя клонките да го удрят, вместо да ги отстранява.
Жал ми е да го гледам, известна вина има лагерът на МХА, където прекара две седмици тъкмо преди да тръгнем. От това, което ми е казвал, разбрах, че са използували цялото прекарване на открито, за да им създадат самочувствие. Да ги накарат да се почувствуват мъже. Започнал в низша група и те не пропуснали да го накарат да усети, че да бъде в нея, е позорно… едва ли не грях. После му било позволено да се изяви в цяла поредица умения — плуване, морски възли… изброи десетина такива неща, но съм ги забравил.
Децата са станали много по-ентусиазирани и изпълнителни, след като в лагера им насърчавали самолюбието — сигурен съм в това, — но в крайна сметка подобна мотивировка на действията е пагубна. Всяко усилие, което има самопрославата за крайна цел, е обречено да завърши с катастрофа. Сега плащаме за това. Опитваш ли се да изкачиш една планина, за да покажеш на какво си способен, едва ли ще успееш. А и да го сториш, това е празна победа. За да я поддържаш, ще трябва да доказваш отново и отново по някакъв друг начин и пак, и пак, и пак, гонен постоянно от нуждата да отговаряш на един фалшив образ, преследван от страха, че образът е неистински и някой може да разбере това. Такъв не може да бъде верният път.
Федър писа писмо от Индия за едно поклонение до свещената планина Кайлас, изворите на Ганг и убежището на Шива, високо в Хималаите, закъдето тръгнал заедно с един свят човек и неговите последователи.
Изобщо не стигнал до планината. На третия ден се изтощил, отказал се и поклонението продължило без него. Пише, че разполагал с необходимата физическа сила, но тази физическа сила не била достатъчна. Имал и духовната нагласа, но и това не било достатъчно. Не смята, че е бил високомерен, но си дал сметка, че е предприел това поклонение, за да обогати собствения си опит, да набере знания за себе си. Опитвал се да използува планината за собствените си цели, както и самото поклонение. Струва му се, че останалите поклонници, онези, които достигнали върха, навярно са усещали неговата свещеност така силно, че всяка стъпка за тях е била акт на преклонение, акт на смирение пред тази свещеност. Святостта на планината, просмукана в собствения им дух, им давала възможност да издържат много повече от него, макар че той бил по-силен физически.
За несвикналия наблюдател самолюбивото изкачване и безкористното изкачване могат да изглеждат еднакви. И двата вида катерачи поставят единия си крак пред другия. И двамата вдишват и издишват с еднаква честота. И двамата спират, когато са уморени. И двамата тръгват напред, щом си починат. Но каква разлика! Самолюбивият катерач е като нерегулиран инструмент. Той отпуска крака си миг по-рано или миг по-късно. Много е вероятно да не забележи красив сноп слънчеви лъчи между дърветата. Продължава да върви, когато отпуснатата му походка показва, че е уморен. Почива нередовно. Гледа напред, като се мъчи да види какво има по пътеката дори когато знае какво има, защото е погледнал миг преди това. Движи се твърде бързо или твърде бавно за съответните условия, а когато говори, приказките му винаги са за някъде другаде, за нещо друго. Тук е и не е тук. Той не приема „тук“, не му харесва, иска да бъде по-нагоре по пътеката, но когато стигне там, точно толкова не ще му хареса, защото тогава „там“ ще е станало „тук“. Онова, което търси, което иска, е навсякъде около него, но той не го приема именно защото е навсякъде около него. Всяка стъпка е усилие, и физическо, и духовно, защото той си въобразява, че целта му е външна и отдалечена.