Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Че кой може да пострада, разбира се, новият посредник — „Сумикура шоджи“! Вестникът вдигна такъв шум, всичко е описано толкова открито, че правителството, което вече е взело неофициално решение в полза на „Сумикура“, сега ще се замисли дали си струва да дразни народа.
— А кой друг ще пострада?
— Компанията „Дженерал електроникс“, а и онова служебно лице, за което се намеква в статията — Кенсей Домото.
— Добре, това е ясно дори на едно дете, а по-нататък? Кой ще бъде доволен? Кой ще спечели от това, че сделката за закупуването на „Черното копие“ ще бъде отложена?
— Какво да ви кажа… — Хирано се замисли.
— Тия, дето ще спечелят, са много, нали? — подканяше го Кенджо.
— Преди всичко ще остане доволна конкуриращата фирма.
— Така, така! А кой е главният съперник на „Сумикура“? — облещи очи Кенджо.
— Разбира се, търговската фирма „Кокубу шоджи“ … Но, как тъй, нима „Кокубу“ би се решила?
— А кой друг? „Кокубу шоджи“ е бившият посредник; кой друг освен тях ще знае всички подробности за „Черното копие“! Ако „Сумикура“ успее да сключи сделката за покупката на изтребителя от Щатите, ударът ще бъде най-болезнен за „Кокубу джукогьо“. Нали тъкмо тя се стреми всичката военна техника, която е необходима на страната, да бъде произвеждана в самата Япония. Може би тъкмо оттук идват трусовете на земетресението.
— „Кокубу джукогьо“?! — предположението на главния редактор учуди Хирано. Но такъв поврат на събитията беше напълно вероятен. Макар че и промишлената, и търговската компания принадлежат към групата „Кокубу“, те вечно си съперничат; всяка от тях се смята за главна част от огромния концерн, всяка претендира за ръководна роля. А и на самата „Кокубу шоджи“ сигурно не й е било по сърце това, че нейната поръчка премина в ръцете на конкурентката й — „Сумикура“. Такъв удар по самолюбието й! Излиза, че в историята с разобличаването на „Черното копие“ интересите на двете съперничещи си компании от групата „Кокубу“ съвпадат!
Обаче това утешение беше слабо за Хирано — измъкнаха им изпод носа такава сензация!…
— Проумяхте, нали? Щом е така, трябва да признаем, че изпуснахме нашия материал и мястото му сега е само в кошчето за боклук. Какво да се прави, отговаряхме за живота на информатора… Но, било каквото било, край!
Случайно казаната от главния редактор фраза събуди в Хирано най-лошите опасения.
— Господин редактор!
— За какво се развълнува?
— Ние отлагахме публикацията, защото се страхувахме за съдбата на жената, която ни донесе материала, но сега всичко е публикувано. Следователно тя е в опасност?
— Та те разбират, че „Майчо“ не е получил сведенията от нея.
— А как може да бъде доказано това?
— Хората на „Сумикура“ не са по-глупави от нас с тебе, сещат се, че материалът е подхвърлен от „Кокубу“. Нали само „Кокубу“ е притежавала информация за „Черното копие“. Между другото това е и държавна тайна на САЩ!
— Кейко знаеше. В нея се намира копие от доклада за изпробването. А този факт е известен на Минасе, сътрудник на „Сумикура“.
— Но на Минасе не е известно съдържанието на документите, които е откраднала твоята хубавица.
— Да, но той може би се досеща.
— Мисля, че няма особено основание за безпокойство, но щом това те тревожи толкова много, можеш да я предупредиш.
— Нея я няма в Токио.
— Няма ли я? Че къде е, да не е в чужбина?
— Замина за Токуношима заедно с Домото.
— На Токуношима ли? Какво ще прави там?
— Изглежда, че Домото е отишъл да оглежда острова. Струва ми се, че са решили да строят там завод за регенерация на ядрено гориво.
— Казват, че там е започнало протестно движение. Посещението е тайно, нали?
— С тях замина и Шиндзо Мацуока.
— Мацуока? Наистина ли? — учуди се главният редактор. — Че защо мълчиш?! Та те ще получат там удар, като прочетат статията за „Черното копие“.
— А това не е ли опасно за нея? Ами ако спътниците й изведнъж решат, че тя е съобщила във вестника?
— Отде накъде ще я подозират? Домото й има доверие, затова я е взел със себе си.
— Страхувам се да не би този Минасе от „Сумикура“ да е побързал да уведоми Домото. Нали „Сумикура“ получи поръчката по негова препоръка. Статията на „Майчо“ сигурно ги е изплашила ужасно. Ще се завтирят да се съветват с Домото и ще я видят с него. Какво ще му кажат тогава?!
— Щом се безпокоиш толкова много, заминавай за Токуношима. Това е шансът ти. Но се страхувам, че вече няма да ги завариш там.
— Защо?
— Няма да успееш. Домото сигурно вече знае новината. Сега не му е до оглеждане на острова … Пък нали още няма и проект. И Мацуока, ако е с него, също ще го отзоват веднага.