Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Да — съгласи се Наив. — Ето вчера сънувах странен коридор с много врати… Между другото, изглежда като този на Зак…
От изненада се задавих с пирожката и се закашлях.
— Кхъ… да, странен сън…
— Знаеш ли — Чез се намръщи. — Аз също сънувах нещо подобно…
— И аз — изненадано каза Невил.
И тримата погледнаха първо към Алиса, а след това към мен.
— Нищо подобно не съм сънувала — бързо каза вампирката.
Под подозрителните погледи на приятелите си се почувствах много неприятно.
— Какво ме гледате? Сънищата са си ваши, не мои. Разбира се, поласкан съм, че сънувате моя сън — изразително погледнах към Алиса — за разлика от някои, но каква вина имам аз? Може би… само може би, за тези сънища е виновна Прокълнатата къща. Уж прокълната, прокълната… а нищо лошо не се случва.
— Не говориш ли твърде много за човек, който „няма вина“? — ухили се Чез. — Добре, може би това наистина е нещо необяснимо. Ще се върнем към темата по-късно… непременно ще се върнем.
Той се изправи и се протегна.
— Е, ще тръгваме ли?
— А кой ще пази къщата? — попита Невил. — Или просто си тръгваме ей-така, пък който иска да си го взема този фонтан, без него ще ни бъде по-спокойно.
— Не! — едновременно отговорихме ние.
— В такъв случай в къщата остават Чез и Наив — реши Невил. — И хайде без спорове.
— Че кой спори — неочаквано лесно се съгласи Чез.
Леле, нашият неудържим приятел е загубил някъде любопитството си!
— Днес си купих нов роман — замечтано се протегна Наив. — С удоволствие ще му отделя няколко часа…
Ето това е, истински мечтател. През цялото време витае някъде далеч, връща се към реалността само за да напълни стомаха си.
— А аз ще се запозная със заклинанията в справочника. И може да се поупражня малко — каза Чез.
— Само бъди по-внимателен — предупреди го Алиса. — И ако нещо се случи, веднага потърсете помощ… или просто избягайте оттук.
— Много смисъл има в тази охрана — аз се усмихнах, протягайки схванатите си крака. — Да тръгваме?
Оставихме Чез и Наив да охраняват къщата, а ние се отправихме към управлението на стражата. Невил веднага наложи такова темпо, че едва го следвахме — често дори трябваше да използваме лакти и да подтичваме, за да не го изгубим от поглед.
Пазарът се завръщаше към обичайния си ритъм на живот — разнородната тълпа като река заливаше търговските сергии едновременно от всички страни. Където и да мръднехме, по странна закономерност тълпата винаги вървеше насреща. Хората съвестно се опитваха да ни направят път, но не беше лесно при толкова народ.
Алиса предвидливо си беше наметнала качулката, за да не плаши околните. На всички им беше ясно на кого може да му се наложи да си крие лицето от слънцето, но в това нямаше нищо подозрително. Много по-шокиращ можеше да бъде вида на вампир, разхождащ се посред бял ден без да се страхува от слънцето, дори и да принадлежеше към ордена на Майсторите. Между другото, за пореден път забравих да погледна в справочника за заклинание, променящо външния вид. Предполагам, че би трябвало да има такива заклинания, но дали са ги вкарали в нашия справочник?
За известно време вървяхме мълчаливо, скоростта ни на предвижване не позволяваше да проведем нормален разговор. В крайна сметка трябваше да помоля Невил да не бърза чак толкова, защото трябваше да обсъдим някои неща преди срещата с началника на стражата.
— Мисля, че не трябва да казваме на никого, с изключение на чичо ми, разбира се, за изчезването на Кейтен — продължих прекъснатия разговор. — На стражата ще кажем само, че трябва да се свържем с Академията. И то не веднага, а първо ще опипаме почвата, да видим кое как стои и чак тогава.
— Разбира се — съгласи се Алиса. — Невил, ти днес си говори със стражата, имаш и приятели сред тях. Според теб, какво е отношението им към Патрула?
— Насмешливо.
Алиса си оправи качулката и се извърна към Невил:
— А по-подробно?
— Те не разбират за какво изобщо трябваше да се създава Патрула… Макар че след днешното шоу за тях не остана почти никаква работа — всички жители на града се обърнаха с проблемите си към нас.
— Трябва да са доволни! — казах аз. — Така ги облекчаваме.
— Доволни са — съгласи се Невил. — Но някои от тях се притесняват, че благодарение на Патрула стражата може да стане излишна.
— Но Патрулът е временно явление — отвърнах аз.
Невил ме погледна замислено.