Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Но когато дойде императрицата У Цзетян, тя накара Ван Фу да слезе в ямата с копринените буби, или, казано с прости думи, накара да го скопят. А стана това, защото тя научи, че Ван Фу беше ходил при певеца Ван Цзи, който след падането на императорския двор Суй се оттегли в планината и отказа да пее за Танците.
И най-напред Ван Фу искаше да умре, а после разбра, че тези, които бяха отнели мъжествеността му, сякаш бяха отделили бялото перде, което пада върху очите на някои клетници, та им пречи да гледат. И Ван Фу прогледна — и навън към света, и навътре в душата си.
А навън той видя, че Танците приказват за селяните и в същото време дават още земи на господарите, които и така вече владееха неизмерими земи. Видя, че Танците приказват за милосърдие, а избиха хората на Доу Цзянде и усмиряваха с убийци всеки, който не мислеше и не говореше като тях. Видя също, че Танците пращаха вън от границите на поднебесната империя кервани от търговци, за да пратят след тях върволици от конни и пеши войски.
И Ван Фу видя вътре в душата си, че всъщност жените не са му трябвали, а той е губел времето си с тях, защото така налагат обичаите и суетата. Видя също, че търсенето на хубави вина и хубави ястия е губене на време. И разбра, че единственото, което наистина го вълнува, това са ръкописите с човешката болка и мъдрост.
Тъй Ван Фу започна своето второ съществуване. И като се познаваше с Кубрат от времето, когато оня се бореше наред с Моходу Хеу против тюркутите, Ван Фу прие да дойде в степите на север от Черно море. И оттогава всеки ден благодареше на съдбата за деня, в който срещна хан Кубрат. Защото, макар някому да се стори чудно, но в душата на Кубрат живееше един Ван Фу, и този Ван Фу плачеше у Кубрат, че няма достатъчно време да седне край ръкописите, за да се опие от уханието на отдавна увехнали цветя и да се срещне със сенките на отдавна забравени мъдри люде. И този Ван Фу, скрит у Кубрат, все се надяваше, че някога ще намери време за ръкописите, и докато Кубрат чакаше това време, истинският Ван Фу събираше ръкописи. Събираше ги за себе си, но плащаше Кубрат. И плащаше щедро.
И така — Ван Фу се изправи със скръстени на гърдите ръце и като се поклони дълбоко, изрече:
— Велики хане — нека всички твои болести преминат върху мене, днес дойде вестта, че войските на поднебесната империя са влезли в Пхенян.
И Агелай, син на Бузан — зитко боил на Жълтата крепост, който твърде не обичаше съветниците на Кубрат, пък и всички хора от лявата ръка, ядовито запита:
— А коя е тази крепост Пхенян?
Ван Фу отвърна учтиво:
— Пхенян е главен град и сърце на държавата Когуре, ей там, на самия бряг на източното последно море.
И Агелай, син на Бузан, каза:
— Какво ме е грижа за нещо, което става на другия край на земята.
Ван Фу учтиво отвърна:
— Само глупците мислят, че облаците, от които пада гръм върху шатрите им или се лее влага върху тревата на пасищата им, че тези облаци се събират над главите им. Защото облаците се събират много надалеч, над знайни и незнайни планини и морета, та вятърът ги докарва до нас. И великият хан ни е събрал да му кажем какви облаци се събират във всички световни посоки и откъде духа вятърът. А падането на Пхенян означава, че войските, които са сломили съпротивата на Когуре на изток, могат да дойдат към нас, на запад.