Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И зитко боилът Агелай, син на Бузан, замълча.
А Ван Фу вдигна ръка и посочи пергаментите на стената, които се гънеха и люлееха от вятъра, та сякаш цялата нарисувана земя трепереше. И каза:
— Опитах се с несръчната си ръка да напиша картината на света, ако това е възможно за смъртен човек. И ви моля да я погледнете.
И хората от дясната ръка трябваше да извият вратове и да гледат нагоре, защото пергаментът висеше над главите им. А хората от лявата ръка виждаха добре накъде сочи ръката на Ван Фу. И Ван Фу каза:
— Погледнете какъв е бил Китай преди четиридесет години и какъв е станал в наши дни.
И всички видяха — хората от лявата ръка по-добре, а хората от дясната ръка по-зле, че жълтата краска, с която Ван Фу беше нарисувал Китай, протичаше по пергамента, сякаш живописецът беше разлял гърнето с краските си. Като кожа на жълт тигър се беше проснал Китай върху картината на земята. И една лапа стигаше на изток до последния океан, друга висеше на юг през Тибет над Индия, трета лежеше върху степите на север, четвъртата смазваше Согдиана, а муцуната на тигъра докосваше с мустаците си водите на Каспия. И Ван Фу каза:
— Като тигър, който е изял крава, лежи сега Китай върху всички земи на изгрев-слънце. И за пръв път Китай успява да сложи свои стражеви кули по великия път на керваните до самата Каспия. Погледнете!
И Ван Фу беше усукал сребристи копринени нишки, та с копринена връв беше отбелязал великия път на керваните, който някои наричаха Великия път на коприната. И този път като копринена река протичаше от Китай към запад — през Согдиана и Каспия, през земите на болгарите савири и през Кавказ, та стигаше в болгарската Фанагория. И от север до Фанагория стигаха други сребърни нишки, които събираха — както ручеите събират вода за реката — неизчислимото богатство на славянските гори. А от Фанагория сребърната река течеше през Черно море до Константинопол. И оттук други сребърни нишки течаха на запад.
И Ван Фу каза:
— Велики хане, за пръв път тюркутите се откъснаха от сребърната река на керванския път, та тюркутите съхнат като дърво далече от вода. Защото тюркутските каганати винаги са пиели вино от лози, които не са посадили, и са намятали плащове, които не са тъкали. И ето — от голямото дърво на тюркутската мощ, което беше оплело с корените си влагата на керванския път, сега е останала една откъсната вейка, натопена като във ваза в устието на реката Волга.
А портокаловата краска, с която Ван Фу преди четиридесет години беше изписал тюркутските каганати, тогава заливаше като позлатен есенен лес земите от Джунгария до река Дон, но сега върху пергамента от леса беше останало едно-единствено есенно дърво, над водите на Каспия.
Ван Фу продължи да говори и каза:
— Волята на божествата, които единствени могат да променят очертанията на моретата и да пресушат коритата на реките, тази воля събра сребърните води на много царства и ги изпрати да напояват мощта на твоята държава, велики хане Кубрате. Някога голям кервански път водеше от Индия и Етиопия през Йемен и Арабия, за да стигне до втория Рим. И благоуханията на благословената йеменска градина посрещаха далеч в Индийското море кунлунските кораби. А после арабските камили пренасяха през пустинята богатствата на Индия, Китай, Цейлон и Етиопия. Тогава Персия съсипа Йемен и прехвърли сребърния път на керваните в Персийския залив. А когато Персия загина, търговците не повярваха на арабите, макар арабите да уважават търговците, тъй като сам пророкът Мохамед е бил търговец. Но и да повярваха, арабските пътища са несигурни и неверни, защото новите арабски земи кипят като младо вино, а има и горчива утайка от трупове и развалини. Така коритото на тази търговска река пресъхна и се оголиха основите на човешкото бедствие. И търговците тръгнаха по коловозите на дългия, но и на сигурния път, който преминава през твоите земи. Така божествата унижиха тюркутите и възвеличиха тебе. И тюркутите клечат като гладни псета пред богатата трапеза на твоята велика държава.
И тогава се обади канартикинът Баян, Кубратовият син и наследник, та каза на Ван Фу:
— На лов се ходи с гладни кучета.
Ван Фу отговори:
— Да, тюркутите са гладните кучета, които Китай иска да отпрати на лов към залеза на слънцето. Защото Китай е тигър, изял крава, а ситият тигър дълго лежи, и китайците добре знаят, че което се уголемява, после се намалява. Китай трупа войски на запад, но не срещу тюркутите, а срещу арабите, защото знае, че един ден — утре или след десет години — трябва да се бие с арабите за сребърната река на керванския път и за златната кожа на Согдиана.