Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
В първия момент той отбягваше погледа ми.
— Съветът е свършил малко преди шест.
— Точно така — казах. — Госпожица Деър ме закара у дома.
— Знам. Всички са си тръгнали по същото време, с изключение на госпожица Тийг и господин Пеърман, които са се задържали още двайсет минути.
Свих рамене. Накъде ли биеше и защо говореше толкова официално. Погледнах Пеърман, но по изражението му не можах да отгатна нищо.
— Госпожица Деър казва, че на излизане сте видели Джими Уат в долния коридор — продължи Пат. — Лъскал пода и чакал, за да заключи.
— Точно така — отвърнах аз. — Защо? Какво се е случило?
Това обясняваше донякъде поведението на Бишъп. И Джими, точно като Фалоу, беше назначен от него и навремето Пат отнесе доста критики за това. Все пак Джими вършеше добра работа. Не беше много умен, разбира се, но беше предан, а това е най-важното в „Сейнт Осуалдс“.
— След снощния инцидент Джими Уат беше уволнен.
Не можех да повярвам.
— Какъв инцидент?
Госпожица Деър ме погледна.
— Явно не е проверил всички стаи, преди да заключи. По някакъв начин Изабел е останала в стаята си, уплашила се е, подхлъзнала се е по стълбите и е счупила глезена си. Едва тази сутрин в шест часа е успяла да излезе.
— Добре ли е?
— Някога да е била добре?
Не можах да не се усмихна. Това беше типичен фарс в стил „Сейнт Осуалдс“, който стана още по-смешен заради плачевното изражение на лицето на Пат.
— Смей се — сопна ми се той, — но получихме официална жалба. Нарушение на правилника за хигиена и безопасност.
Това означаваше намеса на Дивайн.
— Явно някой е разлял нещо на стълбите — нещо като олио.
Значи не беше толкова забавно.
— Сигурно би могъл да поговориш с нея.
— Повярвай ми, опитах. — Пат въздъхна. — Госпожица Тапи си мисли, че това не е просто неволна грешка на Джими. Според нея има зла умисъл. А повярвай ми, тя си знае правата.
Разбира се, че си ги знаеше. Хората като нея са такива. Доктор Дивайн беше профсъюзният й представител, предположих, че вече я е осведомил каква точно компенсация би могла да очаква. Щеше да има жалба за нараняване на работното място, за лишаване от работоспособност (със сигурност никой не би могъл да очаква, че тя ще ходи на работа със счупен глезен) плюс жалба за нанесени морални щети. За каквото и да се сетите, тя щеше да го е споменала: травма, болки в гърба, хронична умора, каквото и да е. Щях да я замествам през следващите дванайсет месеца.
Колкото до рекламата, „Икзаминър“ щеше да има повод за празненство. Забравете Найт. Тапи с дългите си крака и физиономия на измъчена храброст беше далеч по-апетитен залък.
— Сякаш не ни стигаха проблемите, и то точно преди инспекцията — горчиво каза Пат. — Кажи ми, Рой, има ли други неприятности, за които трябва да знам?
8
Петък, 29 октомври
Добрият стар Бишъп. Странно, че попита за това. Всъщност аз се сещам за поне две неща: едното вече наближава бавно и неотстъпно като приливна вълна, а второто любезно го съпътства.
По мои впечатления литературата е изпълнена с утешителни лигавщини за умиращите. За търпението им, за разбирането им. Моят опит сочи, че умиращият може да бъде също толкова злобен и безмилостен, колкото и онези, които оставя след себе си. Сали Пеърман е пример за това. Въз основата на едно-единствено писмо (съчинено с голямо старание, трябва да призная) тя задейства всички обичайни клишета: смени бравите, обади се на адвоката, изпрати децата при баба им, разпиля дрехите на съпруга си по моравата отпред. Пеърман, разбира се, вече не може да лъже. Той като че ли се надяваше да бъде разкрит. Погледът му изразява злочестина и облекчение. Типично за католик. Но поне му носи утеха.
Кити Тийг е друга работа. Сега няма кой да я утеши. Смазан от мазохистичното си чувство за вина, Пеърман почти не говори с нея, не я поглежда. Сигурно тайно я държи отговорна — тя е жена в края на краищата — и докато Сали все повече потъва в носталгична мъгла, подсладена от угризенията му, Кити знае, че никога не би могла да си съперничи с нея.
Днес тя не дойде на училище. Вероятно заради преживяния стрес. Пеърман отново пое часовете си, но изглежда разсеян, а без Кити, която да му помага, е чудовищно неорганизиран. В резултат на това постоянно допуска грешки, забрави да влезе в часа на Изи, за да го оцени, забрави за дежурството си в обедната почивка, изгуби цяло междучасие в търсене на купчина контролни по литература на шести курс, които не помни къде е оставил (всъщност те са в шкафчето на Кити в Тихата стая, знам, защото аз ги сложих там).