Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Просто й предайте, че ако иска да си поговорим, аз ще си бъда у дома през целия уикенд.
— Ще направя всичко възможно тя да получи съобщението.
В неделя следобед аз се чудех дали Лизи наистина е получила съобщението. Защото все още не ми беше звъннала. Тревогата ми растеше, а заедно с нея растеше и фикс идеята ми да си подредя живота. Така че се заех безпощадно с почистването. Прочистих хладилника от всички висококалорични боклуци. Освободих апартамента от кутиите от отровни храни, от претъпканите боклукчийски торби и другите боклуци. Изпразних пепелниците, измих ваната, изтърках мивките, минах килимите с прахосмукачка и избърсах праха с Пледж. Изпрах чаршафите, измих прозорците, даже подредих чекмеджето си с чорапи. Посетих местния магазин Д’Агостино и се върнах с шест бутилки минерална вода и две торби, натъпкани с пресни плодове. През целия уикенд останах на диета, включваща само вода и плодове; в неделя вече бях свалил три фунта. Макар че не успях съвсем да откажа цигарите, все пак се ограничих до три на ден. И в неделя следобед, опитвайки се да се отърва от малко излишни тлъстини (и от многото стрес), аз си грабнах тенис ракетата и две топки и отидох на игрището на Двадесета и Девето авеню, където имаше хандбален корт, който вършеше същата работа като тенис стена.
Беше студен, сив следобед и цялото игрище беше на мое разположение. Докато биех топката в стената — упражнявайки ниските си удари, изостряйки бекхенда си, и размишлявах върху факта, че това не е съвсем като тенис клуба в центъра — изведнъж чух глас зад себе си.
— Приготвяш се за открития шампионат, а, Алън?
Обърнах се и видях Джери Шуберт. Той стоеше там с една много висока, много слаба блондинка току-що преминала двайсетте. Несъмнено модел.
— Това ли ти е местният клуб? — попита ме Джери докато се здрависвахме.
— Да, и аз съм единственият му член. Ти наблизо ли живееш?
— Не, аз съм долу в Сохо. Но Синди живее наблизо.
Той ни представи. Синди Мейсън имаше силен южняшки акцент.
— Откъде си, Синди?
— От едно малко старо градче — Шарлот, Северна Каролина.
— Чувал съм го — казах.
— Дяволски си добър с ракетата — похвали ме тя. — Професионално ли играеш?
— Ако беше така, нямаше да бъда на това игрище.
— Прочетох в Джърнъл историята за „Компютърен свят“ — рече Джери, после допълни с усмивка: — И за това как си подобрил немско-американските взаимоотношения.
— Да, това бяха моите петнайсет минути на славата.
— Знаеш ли какво каза мистър Балантайн, след като прочете историята? Това момче е направило нещо, за което си мечтаят деветдесет процента от американската работна сила.
— О, всички наистина бяха впечатлени — освен бъдещите работодатели.
— Трудно ли ти е сега?
— Може да се каже — „Телепродажби“ на компютърен софтуер не е точно представата ми за нещо приятно.
— Работих една седмица в „Телепродажби“, когато пристигнах в Ню Йорк — сподели Синди. — Беше като в ад.
— Повярвай ми, все още е. Но съм сигурен, че ще намеря нещо по-добро преди да навърша четиридесет. Как вървят нещата при Великия Мотиватор?
— Процъфтяват. През лятото издаде нова книга, последвана от промоции в тридесет и пет града. Малко разнообразихме нещата. Разработихме два интересни инвестиционни проекта. Обади ми се някой път. Ще те черпя един обяд и ще ти разкажа за тях. Все още ли имаш номера ми?
Кимнах. И поех протегнатата ръка на Джери.
— Наистина ми беше приятно да се запознаем — каза Синди. — Надявам се да си намериш по-добър тенис партньор от тази стара стена.
Когато тръгнаха надолу по улицата, Джери прегърна тънката талия на Синди, а тя отпусна глава на рамото му. И аз усетих отчаян пристъп на завист. Той имаше кариера, жена, бъдеще. Всичко, което и аз имах някога. Докато направих няколко грешки и този живот изведнъж изчезна.
Продължих да налагам топките срещу стената, докато спускането на нощта ме принуди да се върна в празния апартамент. Придържах се към диетата си от вода и плодове, изпуших полагаемата ми се вечерна цигара, пропилях няколко часа пред телевизора, легнах си и не можах да заспя. В полунощ звъннах в хотелската стая на Лизи в Ел Ей. Никакъв отговор. Глътнах няколко таблетки Мелатонин и изпих голяма чаша чай от лайка. В един отново се обадих в Ел Ей. Съжалявам, мисис Хауърд още я няма. Претърсих каналите и се загледах в една реклама за революционна система за избелване на зъбите. В два се обадих за последен път в хотел Мондриан. Лизи все още я нямаше. Така че й оставих съобщение да ми се обади по всяко време. После, устоявайки на изкушението да изпия една бира за приспиване, аз се върнах в леглото, вземайки със себе си новия роман на Том Кланси. Той постигна желания ефект. След петнайсет минути мозъкът ми най-после заспа.