Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Мъжът, който стоеше пред тях, беше нисък и плешив, като изключим няколко кичура рижа коса над ушите.
Носеше бяла престилка до коленете. Очите му изглеждаха смешно големи зад дебелите очила с черна рамка.
— Ето нещо познато — каза Реми, като посочи един от мониторите, на който се виждаше напукано парче кожа с редица символи на него.
— Еврика — измърмори Сам.
После се обърна към мъжа.
— Кой сте…
Преди да довърши, мъжът се втурна към стената, където беше монтиран паникбутон с формата на гъба.
— Спри! — извика Сам, но без полза. — По дяволите!
Реми обаче вече беше реагирала. Тя скочи напред, грабна дръжката на копието от масата и го метна странично. Дръжката се завъртя във въздуха в хоризонтална дъга и удари мъжа зад коленете. Той изохка и политна напред. Главата му се удари глухо в стената непосредствено под бутона, после се свлече по лице на земята в безсъзнание.
Сам я зяпаше с широко отворени очи, без да се сеща да свали пистолета. Тя сви рамене и се ухили.
— Като дете тренирах хвърляне на папка.
— Личи си. Бас държа, че си печелила всички игри по мятане на подкова.
— Дано не съм го убила. О, боже, нали не е мъртъв?
Сам се приближи, коленичи и завъртя мъжа по гръб. На челото му стърчеше лилава яйцевидна цицина. Провери пулса му.
— Просто ще поспи повечко. Няколко дни ще го боли глава, но нищо друго.
Реми стоеше пред монитора, на който се виждаха символите.
— Мислиш ли, че това е бутилката от Ръм Кей?
— Надявам се. Ако ли не, значи Бондарук е намерил не само една бутилка. Да се огледаме дали е някъде тук.
Провериха шкафовете с контрол на влажността, хладилниците и чекмеджетата под работната маса, но не намериха и помен от бутилката или етикета.
— Вероятно е цифров образ — каза Реми, взирайки се в монитора. — Виждаш ли левия край? Цветовете изглеждат усилени.
— Колкото и да ми се иска да отмъкнем бутилката от Бондарук, това може би ще ни бъде достатъчно. Виж дали можеш да отпечаташ… — Той изведнъж млъкна и наклони глава. — Чуваш ли това? О, по дяволите!
Той посочи към ъгъла, частично скрит от шкафа, където на стената имаше монтирана видеокамера. Тя спря да се върти, фокусирана право към него.
— Ще си имаме компания — отбеляза Реми.
— Бързо, провери клавиатурата и виж дали можеш да го разпечаташ!
Реми веднага се захвана за работа, а Сам изтича до ъгъла и откачи захранващия кабел на камерата. После се втурна към вратата, изгаси лампите и се върна при Реми, която каза: „Намерих го!“ и натисна един клавиш. Лампичките на лазерния принтер премигнаха в зелено.
Откъм контролната зала се чу как се отваря врата, затваря се и пак се отваря. По линолеума затропаха стъпки, после утихнаха.
— Залегни — прошепна Сам, падна по корем и дръпна Реми със себе си. — Стой тук и вземи разпечатката. — После изпълзя до късата страна на масата и подаде глава.
Дръжката на вратата бавно се завъртя. Той се прицели с „Глока“.
Лазерният принтер забръмча ритмично.
— Печата — прошепна Реми.
Вратата се отвори с трясък и на фона на светлината от мониторите се очерта тъмна фигура. Сам стреля веднъж. Куршумът уцели мъжа в прасеца точно под коляното. Той изкрещя и залитна напред. Оръжието му — компактен полуавтоматичен „Хеклер Кох МР5“, отскочи от гумения под и падна на метър от Сам. В контролната зала се чу приглушен глас, който излая нещо на руски — съдейки по тона, ругатня. Мъжът, когото Сам простреля, охкаше и пълзеше към вратата.
— Стана! — извика Реми. — Идеално копие, ще можем да го използваме.
— Ела насам — прошепна Сам. Тя припълзя до него и го потупа по глезена. Той се обърна, подаде й „Глока“ и каза: — Когато ти кажа, стреляй три пъти през вратата. Цели се в стъклената стена.