Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Тунелът, момче! Бързо!
На пода падна още едно парче дърво. Докато бързаха да пресекат стаята, докторът подаде на Саймън нещо малко и кръгло.
— Потъркай това и ще имаш светлина — каза той. — По-добро е от факла. — Дръпна картата от стената и отвори вратата. — Хайде, побързай! Търси Стълбището на Тан-жа и се изкачи по него!
Докато Саймън влизаше в тунела, тежката врата на кабинета падна на пода. Моргенес се обърна натам.
— Докторе! — изкрещя Саймън. — Елате с мен! Можем да се измъкнем!
Докторът го погледна, усмихна се и поклати глава. Масата пред вратата се катурна сред трясък от счупено стъкло и в развалините й нагазиха въоръжени мъже, облечени в зелено и жълто. Насред Еркинската гвардия, свит като жаба сред гора от мечове и секири, стоеше Брюгар, главнокомандващият. В рамката на вратата се виждаше масивната фигура на Инч; зад него аленееше мантията на Приратес.
— Спрете! — избумтя един глас.
Въпреки целия си страх и объркване Саймън се учуди, че крехкият Моргенес може да извика така. Докторът се бе изправил пред стражата, пръстите му бяха странно сгърчени. Въздухът между него и стреснатите войници започна да трепти и да се изкривява. Като че ли от нищото се издигна невидима здрава стена — ръцете на доктора чертаеха странни фигури. За миг факлите осветиха сцената пред очите на Саймън, сякаш беше застинала върху някакъв стар гоблен.
— Бог да те пази, момче! — прошепна докторът. — Тръгвай! Веднага!
Саймън отстъпи една крачка в коридора.
Приратес разблъска вцепенените стражи. Приличаше на размазана червена сянка. После протегна ръка и там, където докосна втвърдения въздух, проблесна мрежа от сини искри. Моргенес се олюля и преградата му започна да се топи като ледена стена на горещо слънце. Той залитна и събори на пода няколко чаши от една полица.
— Спрете момчето! — изкрещя Приратес и внезапно Саймън видя очите му над аленото наметало… студени черни очи, змийски очи, които го сякаш го спираха… пронизваха го…
Трептящата въздушна преграда се разпадна.
— Хванете ги! — изсвистя гласът на граф Брюгар; войниците се втурнаха напред. Саймън гледаше с необясним интерес. Искаше да избяга, ала не можеше. Между него и мечовете на Еркинската стража стоеше единствено Моргенес.
— ЕНКИ АННУКАЙ ШИ’ИГАО!
Бумтящият глас на доктора отекна като каменна камбана. Внезапен вятър засвистя из стаята и угаси факлите. Моргенес стоеше в центъра на вихрушката с по един флакон в протегнатите си ръце. В настъпилата тъмнина се чу гръм, после избухна бяла светлина и флаконите се пръснаха в огън. Огнени потоци плъзнаха по ръкавите на Моргенес и обвиха главата му с ореол от танцуващи пламъци. Ужасна горещина блъсна Саймън, когато докторът се обърна към него. Лицето на Моргенес се кривеше и трептеше зад пламтящата мъгла, която го обграждаше.
— Тръгвай, мили Саймън — сякаш прошепна самият огън. — За мен е вече твърде късно. Върви при Джосуа.
Саймън заотстъпва, като се олюляваше; крехката фигура на доктора трептеше сред пламъците. Моргенес се извъртя, направи няколко несигурни крачки и се хвърли с разперени ръце срещу пищящите стражи, които се заблъскаха отчаяно, докато се опитваха да се измъкнат през разбития вход на стаята. Адски пламък се издигна нагоре и обгори гредите на тавана. Стените започнаха да се тресат. За миг Саймън чу грубия задавен глас на Приратес, смесен с предсмъртния вик на доктора… после избухна ярка светлина и се разнесе оглушителен гръм. Горещата въздушна вълна шибна Саймън, отхвърли го в тунела и затръшна вратата зад него с гръм, сякаш настъпваше Денят на Страшния съд. Замаян, той чу протяжния скърцащ звук от срутването на подпокривните греди. Вратата потрепери, затисната от купища обгоряло дърво и камъни.
Дълго лежа, разтърсван от ридания. Горещината сушеше извиращите му сълзи. Накрая с мъка се изправи, напипа топлата каменна стена и тръгна със залитане в мрака.
13. Между световете
Единствените му спътници в този ужасен час бяха гласове, много гласове. Саймън не знаеше дали са плод на собственото му въображение, или на плашещите сенки, които го обграждаха.
„Саймън Идиота! Пак оплеска всичко, идиот с идиот!
Приятелят му е мъртъв, единственият му приятел; бъдете добри, бъдете добри!
Къде сме?
В тъмнината, завинаги в тъмнината, за да се носим слепешком като изгубени стенещи души по безкрайните тунели…