Престолът от драконова кост

— Какво ще правим? — попита принцът. Едва се държеше на крака, докато Саймън му помагаше да навлече селското облекло. — На кого в замъка можем да се доверим?

— В момента на никого — не и сега. Затова трябва да стигнете до Наглимунд. Само там ще сте в безопасност.

— Наглимунд… — замечтано произнесе Джосуа. — Толкова пъти съм сънувал родното място през тези ужасни месеци — но, не! Трябва да разкрия на хората двуличието на брат ми. Ще намеря смели сърца, които да ме подкрепят!

— Не и тук… не и сега. — Гласът на Моргенес беше твърд, очите му — повелителни. — Ще се озовете обратно в тъмницата и този път ще ви отсекат главата тайно и без да се бавят. Нима не разбирате? Трябва да се доберете до някое укрепено място, където ще можете да избегнете коварството, за да можете да предявите обвиненията си. Много крале са хвърляли в затвора и са убивали роднините си — повечето от тях са го вършели безнаказано. За да разбуниш населението, се изисква много повече от едно роднинско спречкване.

— Добре — неохотно рече Джосуа, — дори и да си прав, как ще се измъкна? — Задави го пристъп на кашлица. — Вратите на… на замъка… са… сигурно са затворени през нощта. Да отида до вратата на вътрешното укрепление, преоблечен като пътуващ музикант и с пеенето си да ги запленя така, че да ме пуснат ли?

Моргенес се усмихна. Саймън беше впечатлен от духа на измъчения принц, който само преди час бе окован във влажна тъмница без надежда за избавление.

— По стечение на обстоятелствата не ме заварвате неподготвен с този въпрос — каза докторът. — Моля, погледнете.

Той отиде в дъното на дългата стая, в ъгъла, където преди време Саймън беше плакал до грубата каменна стена, и посочи звездната карта, чиито свързани с линия съзвездия образуваха фигурата на четирикрила птица. Поклони се и дръпна картата настрани. Зад нея имаше голяма квадратна дупка, изсечена в камъка, затворена с дървена врата.

— Както вече демонстрирах, Приратес не е единственият със скрити врати и тайни коридори. — Докторът се изкиска. — Отец Червено расо е новодошъл и има още много да учи за замъка, който е бил мой дом по-дълго, отколкото вие двамата можете да предположите.

Саймън беше толкова развълнуван, че едва го свърташе на едно място, ала по лицето на Джосуа се четеше съмнение.

— Къде води това, Моргенес? — попита той. — Едва ли ще ми е от полза да се измъкна от подземието на Елиас само за да се намеря в крепостния ров на Хейхолт.

— Не се страхувайте. Този замък е построен върху истинска плетеница от пещери и тунели — да не говорим за руините на по-стария замък под нас. Целият лабиринт е толкова голям, че дори аз не познавам и половината от него — ала го познавам достатъчно, за да ви осигуря безопасно измъкване. Елате с мен.