Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Моргенес поведе принца, който се подпираше на рамото на Саймън, към дългата маса и разви един пергамент, чиито краища бяха посивели и изтънели от времето.
— Виждате — каза Моргенес, — че не съм си губил времето, докато моят млад приятел тук, Саймън, бе на вечеря. Това е план на катакомбите — само на част от тях, ала на него е начертан маршрутът ви. Ако го следвате внимателно, ще излезете над земята в гробищния двор зад стените на Ерчестър. Сигурен съм, че оттам ще намерите по-безопасно място за през нощта.
След като разучиха картата, Моргенес дръпна Джосуа настрани и двамата си зашушукаха нещо. Почувствал се ненужен, Саймън започна да разглежда картата на доктора. Моргенес бе очертал маршрута с яркочервено мастило. Зави му се свят, докато проследяваше завоите и преходите.
Когато двамата мъже приключиха разговора си, Джосуа прибра картата и каза:
— Е, ако ще тръгвам, трябва да тръгвам веднага. Няма да е разумно след час да ме намерят все още тук, в Хейхолт. Ще обмисля внимателно другите неща, които ми каза. — Погледът му обходи разхвърляната стая. — Страхувам се само какво може да ви навлече това смело дело.
— Нищо не можете да направите, Джосуа — отвърна Моргенес. — А аз си имам начини за защита. Знам няколко трика. Веднага щом Саймън ми каза, че ви е намерил, започнах някои приготовления. Отдавна се страхувах, че няма да ме търпят повече. Това само малко ускори нещата. Ето, вземете този фенер.
При тези думи докторът смъкна фенера от стената и го подаде на принца заедно с торбата, която висеше на една кука до него.
Сложил съм вътре малко храна и още малко от целебната течност. Не е кой знае какво, ала трябва да пътувате без много багаж. Побързайте, моля ви! — Той отмести картата от входа. — Изпратете ми вест веднага щом се намерите в безопасност в Наглимунд, и тогава ще имам повече новини за вас.
Принцът кимна и закуцука към тайната врата. Когато се обърна, светлината от факлата очерта сянката му далеч напред в тъмнината на шахтата.
— Никога няма да забравя това, Моргенес — каза той. — А ти, млади момко… днес извърши едно смело дело. Надявам се, че един ден това ще помогне на бъдещето ти.
Саймън коленичи, смутен от чувствата, които бушуваха в него. Принцът изглеждаше толкова тъжен и изтощен… В душата на младежа се бореха гордост, тъга и страх, мислите му бяха объркани и неясни.
— Сбогом, Джосуа — каза Моргенес, сложил ръка на рамото на Саймън. Двамата гледаха светлината от факлата на принца, отдалечаваща се по наклонения коридор, докато тя се изгуби в мрачината. После докторът затвори вратата и окачи картата на мястото й.
— Хайде, Саймън — каза той, — имаме още много работа. Приратес ще открие липсата на своя гост през тази Каменна нощ и не ми се вярва, че ще остане доволен.
Известно време измина в мълчание. Саймън клатеше крака, кацнал на масата. Беше изплашен, ала въпреки това се наслаждаваше на напрежението, което витаеше в стаята — и което сигурно беше надвиснало навсякъде в достолепния стар замък. Моргенес се щураше насам-натам, зает с куп задачи, напълно непонятни за Саймън.
— Виждаш ли, свърших повечето работа, докато ти вечеряше, ала все още има няколко неща, няколко неразвързани възела.
Обяснението на възрастния мъж изобщо не осветли Саймън по въпроса, ала нещата се случваха твърде бързо дори и за неговата нетърпелива душа. Той кимна и продължи да клати краката си.
— Е, предполагам, че това е всичко, което мога да направя за тази вечер — каза накрая Моргенес. — По-добре да идеш да си легнеш. Ела рано сутринта, да речем веднага след като свършиш утринната си домакинска работа.
— Работа? — възкликна Саймън. — Работа?! Утре?
— Разбира се! — отряза го докторът. — Не си мислиш, че ще се случи нещо необичайно, нали? Да не смяташ, че кралят ще обяви: „А, между другото, снощи брат ми се е измъкнал от тъмницата, затова днес всички ще зарежем работата си и ще го търсим“ — не смяташ така, нали?
— Не, аз…
— И несъмнено няма да кажеш: „Рейчъл, не мога да работя, защото с Моргенес замисляме заговор срещу краля“, нали?
— Разбира се, че не…
— Добре. Тогава ще свършиш домакинските си задължения, ще дойдеш тук, когато си готов, и ще обсъдим положението. Това е много по-опасно, отколкото предполагаш, Саймън, ала се страхувам, че вече си замесен, за добро или за лошо. Надявах се, че ще те държа далеч от това…