Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Далеч от кое, докторе? Замесен в какво?
— Няма значение, момче. Не ти ли стига за днес? Ще се опитам да ти обясня каквото мога утре, ала Каменната нощ не е най-подходящото време да говорим за неща като…
Думите на Моргенес бяха прекъснати от силно хлопане по външната врата. Саймън и докторът се спогледаха. След миг хлопането се повтори.
— Кой е? — извика Моргенес с толкова спокоен глас, та Саймън трябваше погледне лицето му, за да се увери, че е разтревожен.
— Инч — долетя отговорът. Моргенес видимо се успокои.
— Върви си — рече той. — Казах ти, че нямам нужда от теб тази вечер.
Последва кратко мълчание.
— Докторе — прошепна Саймън, — мисля, че видях Инч по-рано…
Приглушеният глас се чу отново:
— Мисля, че забравих нещо… забравих нещо в кабинета ви, докторе.
— Ела си го вземи утре — извика Моргенес и този път раздразнението му беше истинско. — Твърде съм зает, за да ме безпокоят точно сега.
Саймън се обади отново:
— Мисля, че го видях, докато носех Джо…
— Незабавно отворете вратата — в името на краля!
Стомахът на Саймън се сви от отчаяние и страх: този нов глас не беше на Инч.
— В името на Малкия крокодил! — изруга докторът с лека почуда в гласа. — Този тъпанар с биволски очи ни е предал. Не вярвах, че има достатъчно ум за това… Няма да позволя да ме безпокоят повече! — извика той, хвърли се към дългата маса и се напъна да я избута до залостената врата. — Аз съм стар човек и се нуждая от почивка!
Саймън скочи да му помогне. Ужасът му бе примесен с необясним порив на въодушевление.
Откъм коридора долетя трети глас, жесток и груб:
— Почивката ти наистина ще бъде дълга, старче. — Саймън залитна, коленете му омекнаха и той едва не падна. Беше Приратес.
Докато Саймън и докторът най-после довлякоха масата, откъм вратата долетя ужасен хрущящ звук.
— Секири — каза докторът и хукна покрай масата в търсене на нещо.
— Докторе! — прошепна Саймън уплашено. — Какво ще правим?
Обърна се и видя невероятна сцена.
Моргенес бе коленичил върху масата, наведен над някакъв предмет, в който Саймън веднага разпозна клетка за птици. Лицето му беше плътно притиснато до тънките решетки: той гукаше и мърмореше нещо на създанията вътре — не спря дори когато вратата се разцепи.
— Какво правите! — изхриптя Саймън. Моргенес скочи на пода с клетката в ръка и заситни към прозореца. После се обърна, погледна спокойно ужасения младеж, усмихна се тъжно и поклати глава.
— Разбира се, момче — каза той, — трябва да се погрижа и за теб, както обещах на баща ти. Ах, колко малко време имахме!
Остави клетката на пода, изприпка обратно до масата и започна да рови из разхвърляните предмети, без да обръща внимание на това, че вратата на кабинета се тресеше от силни удари. Чуваха се груби гласове и дрънчене на брони. Моргенес намери това, което търсеше — една дървена кутия, обърна я и изтърси в шепата си някакъв блестящ златен предмет. Понечи да тръгне обратно към прозореца, после спря и взе сноп тънки листа.
— Вземи това, моля те! — каза той и подаде листата на Саймън, после пак се устреми към прозореца. — Това е моята творба „Животът на Престър Джон“ и не искам да доставя на Приратес удоволствието да й бъде цензор.
Объркан, Саймън взе листата и ги натика в пояса си. Докторът бръкна в клетката, извади един от малките й обитатели и внимателно го сложи в шепата си. Беше сребристосиво врабче. Саймън наблюдаваше с мълчаливо удивление как Моргенес спокойно завърза бляскавата дрънкулка — пръстен? — за крачето на врабчето. На другия му крак вече бе привързано малко парченце пергамент.
— Бъди силно с този тежък товар! — каза тихо докторът на малката птичка.
Острието на една секира проби масивната врата точно над резето. Моргенес се наведе, вдигна от пода една летва и строши стъклото на високия прозорец, после вдигна врабчето и го пусна. Птичката подскочи един-два пъти по рамката, после хвръкна и се загуби в нощното небе. По същия начин докторът освободи още пет врабчета едно след друго, докато клетката не се изпразни.
От вратата се откърти голямо парче. Саймън виждаше през дупката разярени лица и блясък на факли.
Докторът му махна и викна: