Престолът от драконова кост

Нещо го бодеше от едната страна, сякаш някой беше стиснал реброто му с ковашките клещи на Рубен. Моргенес бе изкуцукал напред и държеше вратата отворена. Саймън със залитане влезе, внимателно положи товара си на пода, после се просна с разперени ръце и крака на плочника, изпотен и останал без дъх. Стаята танцуваше лудешки пред очите му.

— Ето, ваше височество, изпийте това — чу той гласа на Моргенес.

Саймън отвори очи и се повдигна на лакът. Джосуа седеше, облегнат на стената; Моргенес клечеше до него с кафява керамична каничка в ръка.

— По-добре ли сте? — попита докторът.

Принцът немощно кимна и каза:

— Вече се чувствам по-силен. Тази течност има вкуса на онова, което ми даде Приратес… само че не е толкова горчива. Каза, че силите ми отслабват прекалено бързо… че се нуждаят от мен тази вечер.

— Нуждаят се от вас ли? Това не ми харесва, изобщо не ми харесва.

Моргенес подаде каничката на Саймън. Питието имаше тръпчив и кисел вкус, но сгряваше. Докторът надникна навън, после пусна резето.

— Утре е Денят на Белтаин, първи мая — каза той. — Тази нощ е много лоша нощ, принце. Нарича се Каменната нощ.

Саймън почувства как приятната топлина от питието се стича към стомаха му. Болката в ставите му намаля, но все още се чувстваше замаян.

— Струва ми се много злокобна тяхната „нужда“ от вас тази нощ — повтори Моргенес. — Страхувам се, че ще се случат и по-лоши неща от затварянето на брата на краля.

— Затварянето ми стига. — Болезнена гримаса изкриви отслабналото лице на Джосуа, после изчезна, заменена от дълбоки тъжни бръчки.

— Моргенес — каза той малко по-късно, с треперещ глас, — тези мръсници избиха хората ми. Нападнаха ни от засада.

Докторът вдигна ръката си, сякаш се канеше да я сложи на рамото на принца, после неловко я отдръпна.

— Знам, милорд, знам. Сигурен ли сте, че брат ви има пръст в това? Не е ли възможно Приратес да е действал на своя глава?

Джосуа уморено поклати глава.

— Не знам. Мъжете, които ни нападнаха, не носеха отличителни знаци и откакто ме доведоха тук, не съм виждал никого освен свещеника… ала не е за вярване, че Приратес ще извърши такова нещо без знанието на Елиас.

— Наистина.

— Но защо? Защо, дяволите да ги вземат? Аз не се стремя към властта, по-скоро обратното. Знаеш това, Моргенес. Защо ще правят това?

— Принце, страхувам се, че точно сега нямам отговор, ала трябва да ви кажа, че това напълно потвърждава някои мои подозрения относно… едни други неща. Относно… северните събития. Спомняте ли си приказките за Белите лисици? — Тонът на Моргенес беше многозначителен, ала принцът само повдигна вежди и не каза нищо. — Е, сега няма да обсъждаме моите опасения. Времето ни е малко и трябва да се погрижим за по-належащи неща.