Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Не знам какво е трябвало да направи, знам само какво е направил в действителност. И знам как са се развили нещата — каза Орион мрачно. — Преди да осъдиш законите на бащината ми Династия, само си помисли колко много простосмъртни — не само Потомци, а и невинни, нормални хора като баща ти Джери — биха могли да бъдат убити от мен. Почувства ли треперенето в пещерата? Знаеш ли колко хора са почувствали онова земетресение, което предизвиках миналата нощ, или пък дали някой е пострадал? Защото аз не знам.
Хелън си спомни боричкането им в пещерата, как земята се беше разлюляла под нея. Започна да се досеща колко могъщ беше той в действителност и това беше плашещо. Но беше също и вълнуващо. Орион беше опасен, но не в смисъла, в който смяташе.
— А можех да нанеса много по-голяма вреда. — Гласът му беше нисък и треперлив. — Хелън, мога да срутя цели градове, да потопя цели острови в океана, или дори да раздробя този континент, ако наистина си го поставя за цел.
Хелън видя как в очите му заискри отчаяна светлина и сложи длан върху ръката му, за да го спре. Цялото му тяло трепереше. Виждаше, че той беше напълно ужасен от онова, което можеше да направи, и че дори мисълта за причиняването на толкова много болка му се струваше отблъскваща. Това й каза всичко, което имаше нужда да знае за него.
— Ти си способен на чудовищни неща, значи трябва да си чудовище. Дори не знам защо се мотая с теб — каза Хелън рязко.
Орион я погледна, наранен, докато не видя усмивката, която се разля по лицето й. Тя поклати глава съчувствено, сякаш смяташе, че е било глупаво от негова страна дори да си помисли, че жестоките й думи са казани насериозно. Той изсумтя раздразнено и разтърка челото си с ръба на дланта.
— Опасен съм, когато съм извън контрол. А ти и аз заедно с Фуриите… — той замълча неуверено, отчаяно копнеещ да намери думите, които щяха да накарат Хелън да го разбере. — Мога да нараня много хора, Хелън.
— Разбирам. — И наистина разбираше. — В пещерата можеше да ме нараниш по милион начини, и може би при това да нараниш още милиони хора. Но не го направи. Ти си по-добър човек, отколкото смяташ. Имам ти пълно доверие.
— Наистина ли? — попита той приглушено. — Наистина ли не се страхуваш от мен?
— Може би трябва. Но не се страхувам — отговори тя меко. — Знаеш ли, когато членовете на семейство Делос за пръв път видяха мълниите ми, за миг ме гледаха, сякаш бях оръжие за масово поразяване. Но не съм изпепелила нито един голям град. Това, което ни прави надеждни или опасни, не са нашите таланти, а изборите, които правим. Точно ти би трябвало да знаеш това.
Орион поклати глава:
— Съществува пророчество — каза той.
— Ъх! Не отново тези преувеличени измишльотини! — възкликна Хелън ожесточено. — Искаш ли да знаеш какво мисля? Мисля, че всички тези древни пророчества са толкова пълни с поетични глупости, че през половината време никой не разбира какво означават. Ти не си големият лош Тиранин, Орион. И никога няма да бъдеш.
— Надявам се, че си права — промърмори той толкова тихо, че Хелън едва го чу.
— Толкова се страхуваш от себе си — отбеляза тя, истински натъжена, че той не можеше да види какво престъпление беше това.
— Да, така е. Имам причина за това.
— Добре, не смятах да питам, но сега на практика съм принудена. По-рано каза, че си вършил далеч по-лоши неща от мен и това беше точно след като признах, че съм намушкала в гърдите един от най-добрите си приятели. В такъв случай, какво би сметнал за по-лошо от това?
Орион се усмихна замислено, докато вървеше, премисляйки внимателно въпроса й. Хелън забеляза лицето му и се усмихна. Той беше толкова внимателен и когато нещо беше важно за него, той отделяше време да го премисли, преди да си отвори устата.
Наистина харесваше тази негова черта. Тя някак й напомняше за Мат.
— Може ли да проведем този разговор по-късно? — каза Орион накрая. — Обещавам да ти кажа някой ден, просто все още не, става ли?
— Разбира се. Когато си готов.
Той хвърли поглед към нея със стиснати устни, опитвайки се да си придаде сурово изражение, но очите му бяха уязвими и това го правеше да изглежда много млад.