Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Важното е, че той и семейството му се радват за бебето.
— Да, радват се. Корин беше само изненадан, но ни най-малко уплашен. Не може да се начуди как съм допускала, че няма да се зарадва. За него това не е абсолютно никакъв проблем, независимо че се опитвам да го подготвя за реалността. Казвам му, че едно дете е голямо предизвикателство дори за стабилни двойки, а какво остава за нас, дето едва се познаваме, но това минава покрай ушите му. Само ми се усмихва и твърди, че е най-щастливият мъж на света. Е, предполагам, че това ще се промени, когато се появи бебето и започне денонощно да реве.
— Глупости. Бебето ти ще спи чудесно на този хубав въздух долу. Лавандулата цъфна ли вече?
— Тук-там. Казват, че се бере, преди да е разцъфнала, за да не се изпарят етеричните масла. Знаеш ли, че истинската лавандула вирее само на над хиляда метра височина? Бертран ми беше намерил такава, тя ухае сто пъти по-наситено. Ще ти сложа от нея в плика със следващото ми писмо. Иначе в момента всичко тук е под знака на прасковите. Има дни, в които нищо друго не ми се яде. Пресен конфитюр от праскови с кифличка, прасковен пай, прасковена касерола, прасковен крем, прасковена супа, дори в салатите има праскови.
— Много бих искала рецептата за прасковената супа. Чичо ти ми готви само любимите ми ястия и те започнаха да ми омръзват.
По време на събирането на реколтата в „Ринкинкин“ ставаха още в четири часа сутринта и се покатерваха на прасковените дървета. Подредените в шпалир ниски сортове бяха отрупани с плодове до земята — горните плодове се обираха от високите мъже, а тези, в ниското — от жените и децата.
Преди да стане девет сутринта, прасковите вече бяха сортирани в кошове и натоварени на камиона на господин Сюмер, който ги караше на борсата.
После всички сядаха изпотени, омърляни и миришещи на праскови, на голямата тераса под сянката на асмата, за да закусят. Често с тях имаше и помощници от селото, които обаче понякога отиваха направо при други селяни, тъй като всичко наоколо зрееше сякаш по едно и също време. Евентуално само марулите правеха по-дълга пауза, така че семейство Жур всеки ден идваха в пълен състав да берат праскови. Те на драго сърце предоставяха на своите съседи камиона и пазарното право — при директни продажби плодовете, разбира се, имаха по-добра цена. Затова пък Ле Бер, от своя страна, им оказваха максимата помощ при прибирането на пъпешите. Изабел забеляза, че разпределението на задачите не става непременно според способностите или предпочитанията. Така например всяка сряда изпращаха Ермелин на пазар с госпожа Жур, където трябваше да продаде на критичните домакини и туристи изключително вкусните, но скъпи плодове. Изабел много се съмняваше, че мрачната физиономия на Ермелин и лаконичният й начин на изразяване могат да въздействат положително върху продажбите, но за нейна изненада прасковите се разпродаваха още далеч преди обяд.
— Качеството си е качество — изръмжа Ермелин. — Не е нужно да се подмазваш излишно.
Изабел, която никога не беше опитвала нещо по-вкусно, можеше само да се съгласи с нея.
— Все пак… — каза тя.
— Когато хората недоволстват, че нашите праскови са по-скъпи, отколкото на друго място, тогава им казвам, „не на мен тези“ — продължи да излага Ермелин търговската си тактика, а Изабел се учудваше на всички онези смели купувачи, които не се плашеха от това.
— Заради каменистата почва е — обясни Корин тайната на качеството на плодовете. — През деня тук е горещо и слънчево, но нощем заради алпийския въздух става доста студено. Камъните поглъщат топлината и запазват дърветата от преохлаждане. От друга страна, смяната на температурите помага на плодовете да образуват както повече захар, така и повече киселини. Това ги прави по-сочни и по-ароматни от всички други. Освен това се стараем да не пръскаме за вредители и гъбички — по-хубави праскови няма да намериш в цял свят.
— Точно това трябва да напишем в брошурата — каза Изабел.
— Каква брошура?
— Тази, която ще отпечатаме и раздадем. На пазара. За да не му хрумва на никого повече да си купува от другаде праскови. И защо досега не сте получили субсидии за екологично земеделие? Може би, без да знаете, изпълнявате всички изисквания за предприятие за производство на биопродукти, а за такова нещо държавата отпуска средства.
Корин само я погледна озадачено.
— Понякога направо ме изумяваш — каза той. — Но не се променяй.