Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Лейди Плацида кимна с разбиране.
– Исана, а някой от представителите на Дианическата лига свърза ли се с вас?
– Не още, Ваша светлост – отговори Исана.
– Ясно – каза лейди Плацида. – Е, няма да ви отегчавам с официални речи тук, на приема, но с удоволствие бих поговорила с вас преди края на фестивала. Мисля, че за много неща можете да сте си взаимно полезни с Лигата.
– Не знам какво мога да предложа аз на Лигата, Ваша светлост – каза Исана.
– На първо място, личния си пример – отвърна лейди Плацида. – Новината за назначението ви се разпространи като пожар. Хиляди жени в държавата разбраха, че пред тях са се отворили врати, които досега са били затворени.
– Ваша светлост, боя се, че програмата на холтъра, като гост на Първия лорд, е изцяло запълнена – излъга спокойно Сирай. – Но аз случайно се познавам с изключително красивата робиня, отговаряща за разписанието ѝ, и ще се радвам да поговоря с нея от ваше име, за да видим дали няма да се отвори време за среща с вас.
Лейди Плацида се разсмя.
– Знаеш, че и моята програма е доста запълнена.
– Не се и съмнявам – рече Сирай. – Но сигурно може да се измисли нещо. Как са сутрините ви?
– Изпълнени най-вече с безкрайни приеми, както и с аудиенциите на милорд съпруга ми при Първия лорд.
Сирай замислено повдигна вежда.
– Аудиенциите са свързани с много ходене пеша. Може би ще позволите на холтър Исана да ви съпроводи? Така ще можете да поговорите.
– Отлична идея – каза лейди Плацида. – Само че се боя, че сте закъснели с два дни. Милорд съпругът ми беше първи в списъка за тази година. – Думите ѝ прозвучаха меко и приятно, но Исана зърна за миг някаква проницателност и пресметливост в очите ѝ. – Ще наредя на някой от слугите ми да се свърже с вас, за да си определим среща на чаша чай – ако, разбира се, това ви устройва, Исана.
– О, да, разбира се – отговори Исана.
– Чудесно – изрече лейди Плацида с усмивка. – В такъв случай – до скоро!
Тя се обърна и се заприказва с двама белобради мъже с тъмнолилави сенаторски шарфове.
Стомахът на Исана се сви от разочарование и безпокойство. Тя погледна Сирай и каза:
– Трябва да има още някой.
Сирай се загледа за известно време в гърба на Върховната лейди, а после промърмори:
– Разбира се, скъпа. Когато не се постигне успех от първия опит, курсът на действие се променя. – Тя огледа градината. – Ммм. Боя се, че лорд и лейди Рива най-вероятно няма да са много склонни да ти помогнат. Те са възмутени, че Първият лорд е назначил брат ти за нов граф на Калдерон, без да се посъветва с тях.
– И кой остава? – попита Исана.
Сирай тръсна глава.
– Няма да се отказваме, докато всички не ни кажат „не“. Нека поговоря с лорд Родос.
– Да дойда ли с теб?
– Не – отговори твърдо Сирай. – Спомни си какво ти казах – че много ще те хареса. Предпочитам да му поднеса изненада. Може да му се понрави идеята да те вземе със себе си при Първия лорд. Просто ме наблюдавай и когато махна с ръка, ела.
– Добре – каза Исана.
Сирай се плъзна между гостите, усмихвайки се и разменяйки любезности с тях, докато преминаваше. Исана я наблюдаваше и изведнъж се почувства страшно уязвима, лишена от присъствието и от напътствията на Курсора. Огледа се в търсене на място, където да изчака, без да подскача като подплашена котка всеки път когато някой мине зад гърба ѝ. Забеляза до най-близкия фонтан дълга каменна пейка и след като се убеди, че оттам вижда Сирай, седна на нея.
След миг в другия край на пейката се настани някаква жена с червена рокля и кимна любезно на Исана. Тя беше висока, с тъмна, на места прошарена коса. Имаше ясни сиви очи и приятни, макар и надменни черти на лицето.
Исана ѝ кимна усмихнато в отговор, но после замислено се намръщи. Жената ѝ се стори позната и още в следващия миг се сети коя е – непознатата, на която беше налетяла след покушението на площадката за кацане.
– Милейди – рече Исана, – боя се, че нямах възможността да ви се извиня за онова, което се случи на площадката за кацане сутринта.
Жената вдигна вежди с учудено изражение, но веднага след това се усмихна.
– А, на платформата. Нямаше счупени кости – значи, няма нужда и от извинения.
– Въпреки това. Тръгнах си, без да го направя.
Жената отново се усмихна.
– За пръв път ли сте на столичната площадка за кацане?
– Да – отвърна Исана.
– Може да бъде потискащо – каза жената, кимайки. – Толкова много призователи на вятър, носачи и лектики. Цялата тази прах наоколо – и разбира се, никой не може да види нищо. А по време на фестивала става направо безумие. Няма нужда от извинения, холтър.