Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Негово Величество помоли господаря ми да ме отстъпи за известно време за тази цел – отговори Сирай, усмихвайки се. – И ако задълженията ми изискват да се обличам по последната мода, просто ще трябва да го преглътна.
Лейди Акватайн се усмихна.
– Е, тук не е като нашия Летен фестивал, но също не е зле.
– Нищо не може да се сравни с Летния фестивал в Акватайн – каза Сирай. – А вашата рокля е направо великолепна.
Лейди Акватайн се усмихна с видимо удоволствие.
– Този стар парцал? – попита тя непохватно и махна с ръка.
Алената коприна на роклята ѝ се обгърна в мъгла и се обагри в кехлибарения цвят на роклята на Сирай, само че с пурпурен оттенък.
Сирай зяпна, после се усмихна.
– О! Трудно ли се прави това?
– Не особено – отвърна лейди Акватайн. – Това е нов вид коприна, над който шивачът ми работи от години. – Още едно замахване, и роклята придоби първоначалния си цвят, само че много по-наситен – почти до черно – на края на ръкавите и по подгъва. – Милорд съпругът ми предложи оттенъкът на роклята да отразява настроението ми. Но не си ли имаме всички ние достатъчно проблеми с мъжете? Ако те наистина започнат да разпознават настроенията ни, това ще се превърне в истинска катастрофа. Така че настоях роклята да е просто модна.
Сирай погледна тъжно роклята.
– Доколкото разбирам, тази нова коприна е скъпа?
Лейди Акватайн сви рамене.
– Да, но не прекалено. Може би ще успея да уредя нещо за теб, скъпа, ако дойдеш при нас на Летния фестивал.
Сирай върна неестествената усмивка върху лицето си.
– Това е много великодушно, Ваша светлост. И определено е съблазнително. Но ще трябва да се допитам до господаря си, преди да взема решение.
– Естествено. Знам колко цениш задълженията си. И този, който ти ги възлага. – Лейди Акватайн млъкна и се усмихна, сякаш за да подчертае думите си. – Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш? Тези рокли ще са невероятно популярни през следващите един-два сезона. Иска ми се да те видя в една от тях – в края на краищата ти си безценен съветник по тези въпроси. Ще е жалко, ако отстъпиш от позициите си на законодател в модата.
Исана почувства как пръстите на куртизанката стискат ръката ѝ отново.
– Много сте щедра, Ваша светлост – отговори Сирай и се поколеба – за толкова кратко, че Исана едва го усети. – Боя се, че още не съм се съвзела след дългото пътешествие. Нека да се наспя хубаво и да обмисля предложението ви.
– Разбира се, скъпа. Междувременно си върши добре работата за твоя господар и за холтър Исана. Столицата може да е опасна за онези, които са нови тук. Ще е голяма загуба за Лигата, ако нещо ѝ се случи.
– Уверявам ви, Ваша светлост, че Исана е много по-добре защитена, отколкото изглежда.
– Сигурна съм в това – каза лейди Акватайн, изправи се плавно и кимна на Сирай и Исана. Спокойните ѝ сиви очи срещнаха погледа на Исана. – Дами, сигурна съм, че ще си поговорим отново.
С това даде да се разбере, че разговорът е приключил. Исана присви очи, приготвяйки се да отстоява позициите си, но Сирай безмълвно я дръпна за ръката и я отведе далеч от лейди Акватайн, в другия край на градината.
– Тя знаеше – каза тихо Исана. – Знаеше как ще реагирам, когато ми каже коя е.
– Очевидно – отговори Сирай с треперещ глас.
Исана почувства, че куртизанката е скована от страх, и погледна учудено дребната жена.
– Добре ли си?
Сирай се огледа.
– Не тук. Ще говорим по-късно.
– Добре – отвърна Исана. – Говори ли с лорд Родос?
– Да.
– Къде е той?
Сирай поклати глава.
– Той и останалите Върховни лордове отидоха в далечния край на градината, за да присъстват на официалния дуел на Калар със сина му Бренсис за получаването на гражданство. Аудиенцията му при Първия лорд е определена за утре, но той и без нас си има вече твърде голяма компания. – Тя облиза устни. – Мисля, че трябва да си тръгнем възможно най-бързо, холтър.
Исана отново се почувства напрегната.
– В опасност ли сме?
Сирай погледна през градината към лейди Акватайн и Исана почувства как куртизанката се разтреперва още по-силно.
– Да.
Исана усети как страхът на Сирай обзема и нея.
– Какво да направим?
– Аз... Не знам... – Дребната жена си пое дълбоко въздух и затвори очи за миг. После ги отвори и Исана почувства усилията ѝ да заговори по-спокойно: – Трябва да си тръгнем възможно най-бързо. Ще те представя на още някои хора, за да спазим приличие, и ще се върнем в дома на Нед.
Исана почувства как гърлото ѝ се свива.
– Провалихме се.
Сирай вирна брадичка и потупа успокояващо Исана по ръката.