Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Исана зяпна жената, примигвайки.
– Познавате ли ме?
– Както и много други – каза жената. – Вие сте една от най-знаменитите жени в държавата тази година. Сигурна съм, че Дианическата лига ще надмине себе си, за да ви окаже подобаващ прием.
Исана се застави да се усмихне учтиво, същевременно стараейки се да сдържа емоциите си.
– Това е много ласкателно. Вече говорих с лейди Плацида.
Жената в червено се разсмя:
– Ария е всичко друго, но не и ласкателна. Надявам се, че е била учтива.
– Много – отвърна Исана. – Не очаквах такава...
Тя се поколеба, опитвайки се да намери дума, която да не обиди аристократката.
– Любезност? – предположи жената. – Обикновената учтивост е необичайна за аристокрацията?
– Не бих описала ситуацията по такъв начин, милейди – отговори Исана, но не успя да скрие насмешката в гласа си.
Жената се засмя:
– Предполагам, че това е, защото имате съвест, докато поведението на мнозина от присъстващите тук се определя от политическите им амбиции. Както знаете, амбициите и съвестта са несъвместими. Те се унищожават взаимно и оставят пълна бъркотия подир себе си.
Исана също се засмя.
– А вие, милейди? Съвестна ли сте, или амбициозна?
– Това е въпрос, който рядко се задава тук, в кралския двор – усмихна се жената.
– И защо?
– Защото една съвестна жена ще ви каже, че е такава, но и амбициозната ще отговори, че се ръководи от съвестта си, при това ще бъде много по-убедителна.
– Разбирам – каза Исана с усмивка, повдигайки вежди. – Значи, ще трябва да задавам по-внимателно въпросите си.
– Недейте – отговори дамата. – Толкова е освежаващо да срещнеш нов човек с нови въпроси. Добре дошли в Алера Империя, холтър.
Исана кимна.
– Благодаря – каза тя с искрена признателност.
– Разбира се, това е най-малкото, което мога да направя.
Исана вдигна поглед и видя, че Сирай разговаря с мъж с хлътнали бузи, облечен в златисточерно – цветовете на дома Родос. Куртизанката се засмя на нещо, което каза Върховният лорд, и погледна към Исана.
И усмивката на лицето ѝ застина.
Тя се завъртя отново към Родос, каза му още нещо, обърна се, мълниеносно прекоси градината и се озова до Исана и жената с червена рокля.
– Холтър – каза Сирай, усмихвайки се. После направи нисък реверанс пред жената в червено. – Лейди Акватайн.
Погледът на Исана се плъзна от Сирай към жената в червено и гневът, който беше изпитала по-рано, отново я изпълни.
– Вие... – Тя се задави и ѝ се наложи да си поеме дъх, за да започне отново. – Вие сте лейди Акватайн?
Жената изгледа Сирай студено и каза сухо:
– Нима не споменах името си? Колко съм разсеяна. – Тя кимна на Исана и каза: – Аз съм Инвидия, съпругата на Акватайн Атис, Върховен лорд на Акватайн. Много ми се иска да поговорим за бъдещето, холтър.
Исана се изправи, вирна брадичка и погледна надолу към лейди Акватайн.
– Не виждам полза от подобен разговор, Ваша светлост – каза тя.
– И защо?
Исана почувства, че Сирай застава до нея и стиска с пръсти китката ѝ, призовавайки я да запази спокойствие.
– Защото във всички варианти на бъдещето, които мога да си представя, вие и аз нямаме нищо общо.
Лейди Акватайн се усмихна спокойно и сдържано.
– Бъдещето е криволичещ път. Не е възможно да се предвидят всичките му завои.
– Сигурно е така – отвърна Исана. – Но е възможно човек да избира спътниците си. И аз никога няма да тръгна с пре...
Ноктите на Сирай се впиха в ръката на Исана и тя с усилия се сдържа да не изрече думата „предател“. Пое си дълбоко дъх и се застави да се успокои.
– Никога няма да тръгна на път с компания, която нямам много причини да харесвам, още по-малко пък – да ѝ се доверя.
Лейди Акватайн спокойно премести поглед от Исана към Сирай и обратно.
– Да. Виждам, че вашият избор на спътници се различава от моя. Но имайте предвид, холтър, че пътят може да бъде опасен. С много явни и скрити препятствия. Би било мъдро от ваша страна да вървите с някой, способен да ви защити от тях.
– Още по-мъдро би било да избирам спътници, които няма да се обърнат срещу мен при първа възможност – отговори Исана и добави шепнешком: – Видях кинжала на съпруга ви, Ваша светлост. Погребах мъже и жени, загинали заради това. Никога няма да тръгна доброволно с такива като вас.
Лейди Акватайн присви очи колебливо. После кимна и погледна Сирай.
– Доколкото разбирам, Сирай, ти си водач на холтъра из столицата?