Фурията на Академа

– Сирай – възрази меко Исана, – нали знаеш, че подобни неща не ме интересуват, не се стремя да получа такъв вид внимание.

– Трябва да пробваш. Може да ти хареса. – Сирай млъкна за момент, погледна Исана и попита: – Има ли някой мъж, когото би предпочела да видиш тази вечер?

Исана леко докосна пръстена, скрит в джоба ѝ.

– Някога имаше такъв.

– Той не е станал част от живота ти? – попита Сирай.

– Той е мъртъв. – Исана не искаше гласът ѝ да прозвучи толкова твърдо и безизразно, но така се получи и тя не съжали за това. – Не искам да говоря за него.

– Разбира се – изрече Сирай замислено. – Извинявай за любопитството.

После тя се усмихна, сякаш нищо не е станало, хвана Исана под ръка и я поведе към изхода на имението на сър Нед.

В последния момент куртизанката изпревари Исана с няколко крачки, за да се спусне първа по стълбите към фоайето на къщата и да привлече вниманието на домакина, преди ослепителната Исана да се появи в полезрението му.

По сбръчканото лице на белокосия рицар плъзна широка усмивка.

– Фурии, девойко! Изобщо не си представях, че можеш да се премениш така!

– Нед! – възкликна Сирай и му се закани с пръст. – Как смеете да подценявате уменията ми в козметиката?

Исана се усмихна отново и се спусна по стълбите подир куртизанката.

– Сирай ми каза, че трябва да благодаря на вас за роклята, сър Нед. Признателна съм ви за вашата щедрост и с нетърпение очаквам възможността да ви се отплатя за нея.

Старият рицар махна с ръка.

– Няма за какво да ми благодарите, холтър. Глупавите стар­ци са склонни да харчат златото си за симпатични девойки. – Той хвърли поглед към Сирай. – Или поне така съм чул да се говори. Дами, позволете ми да ви съпроводя до каретата.

– Предполагам, че нямаме избор – изсумтя Сирай.

Тя грациозно пое подадената ѝ от сър Нед ръка, а Исана ги последва през предната врата на къщата. Отпред ги чакаше сребристо-бяла карета, в която бяха впрегнати четири сиви коня. Кочияш в сива ливрея държеше юздите в ръка, негов колега слезе от стойката отзад на каретата, спусна подвижни стъпала и отвори вратата пред дамите.

– Много мило – каза Сирай на Нед, погледна го и добави: – Забелязах, че тази вечер сте взели със себе си своя меч, сър.

Нед изглеждаше изненадан.

– Фурии! Наистина ли?

– Да. Освен това ми направи впечатление, че облеклото ви много прилича на ливреята на кочияш.

– Изумително – каза Нед, усмихвайки се. – Какво очарователно съвпадение!

Сирай се спря и погледна намръщено възрастния човек.

– А мястото до кочияша, кой знае защо, е празно. Какви игрички играете?

– Какво искате да кажете?

Сирай въздъхна.

– Нед, скъпи, не съм ви молила за това. Направили сте повече от достатъчно за държавата навремето. Оттеглили сте се на заслужена почивка. Нямам намерение да ви въвличам в опасности. Останете тук.

– Боя се, че не разбирам за какво говорите, лейди Сирай – отвърна Нед приветливо. – Аз само ви съпровождам до каретата.