Фурията на Академа

Сирай поръча на един прислужник да каже на кочияша им да ги вземе от входа на сградата. Двете с Исана тъкмо се канеха да напуснат градината, когато пътят им бе препречен от мъж в туника с цвят на сив гранит, обшита със зелени полускъпоценни камъни, който се усмихваше учтиво. Той бе по-нисък от Исана и не се отличаваше с особено атлетично тяло. Слабохарактерната му брадичка се криеше под грижливо поддържана брада; той носеше пръстени на всеки пръст и стоманена диадема на челото си.

– Дами – каза мъжът и леко се поклони, – трябва да ви се извиня за това, че занемарих задълженията си на домакин. Сигурно съм пропуснал имената ви в списъка с гости, иначе непременно щях да намеря време да поговоря с вас.

– Ваша светлост – промърмори Сирай и приклекна в дълбок реверанс, – радвам се да ви видя отново.

– И аз вас, Сирай. Прекрасна сте, както винаги. – Присвитите очи на мъжа излъчваха подозрителност, но Исана реши, че това е по-скоро по навик, отколкото от безпокойство. – Изненадан съм, че съпругата ми е решила да ви покани на приема.

Сирай му се усмихна очарователно.

– Предполагам, че в живота има място за щастливи случайности, милорд. Върховен лорд Калар, позволете да ви представя холтър Исана от долината Калдерон.

Присвитите очи на Калар се преместиха към Исана и я огледаха от глава до пети. Тя не успя да долови никакви чувства в него. Мъжът я разглеждаше така, както другите мъже разглеждат колона от цифри.

– О, каква приятна изненада. – Той се усмихна, но усмивката му не отразяваше никакви емоции. – Чувал съм толкова неща за вас – каза той.

– И аз за вас, Ваша светлост – промърмори Исана.

– Така ли? Хубави, надявам се?

– Всякакви – отвърна Исана.

Фалшивата усмивка на Калар се стопи.

– Милорд – намеси се Сирай, нарушавайки мълчанието, преди да стане твърде неловко, – боя се, че последното пътешествие не се отрази добре на здравето ми. Тъкмо се канехме да си вървим, преди да се строполя на земята и да заспя, показвайки се като пълна глупачка пред всички.

– Глупачка? – промърмори Калар. Той я погледна за миг, след което каза: – Обмислям да ви купя от настоящия ви господар, Сирай.

Тя му се усмихна, успявайки по някакъв начин да изглежда естествена и замаяна от умора.

– Ласкаете ме, милорд.

– Не го казвам като комплимент, робиньо – рече с равен глас Калар.

Сирай сведе поглед и отново направи реверанс.

– Разбира се, Ваша светлост. Моля да ме извините за дързостта. Но не мисля, че господарят ми е определил цена за мен.

– Цена има за всичко, робиньо. Винаги. – Ъгълчето на устните му потрепна. – Не обичам да ме правят на глупак. И не забравям враговете си.

– Милорд? – възкликна Сирай.

Гласът ѝ прозвуча озадачено.