Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Из въздуха се носеше възхитителен мирис на сладки и на печено месо, който се смесваше с аромата на цветя, окосена трева и екзотичните парфюми на гостите, обикалящи наоколо. В един от ъглите на градината някакъв жонгльор развличаше половин дузина деца от всякакви възрасти, в друго кътче биеха барабани в бърз, напрегнат ритъм, под който три робини танцуваха сложен калараски народен танц.
Исана се оглеждаше с широко отворена уста.
– Фурии! – въздъхна тя.
Сирай я потупа по ръката.
– Не забравяй – колкото и богати и могъщи да са, те са просто хора. А тази къща и градината са купени с най-обикновени пари – промърмори тя. – Калар се старае да покаже на всички богатството си, благополучието си. Несъмнено иска да надмине приемите, запланувани от Акватайн и Родос.
– Никога не съм виждала нещо подобно – каза Исана.
Сирай се усмихна и се огледа. В очите ѝ имаше тъга.
– Да. Предполагам, че наистина е красиво. – Тя продължаваше да се усмихва, но Исана долови горчивина в думите ѝ. – Но аз съм виждала какво става на подобни места, холтър. И вече не мога да се наслаждавам на фасадата.
– Нима наистина всичко е толкова ужасно? – попита тихо Исана.
– Повече или по малко – каза Сирай. – Но в края на краищата на такива места върша работата си. Може би съм твърде уморена. Слушай, скъпа, нека да застанем за малко по-встрани, за да не настъпят роклята ти вървящите подире ни.
Сирай дръпна Исана встрани и известно време изучава градината. Между веждите ѝ се появи малка бръчка.
– Какво има? – попита тихо Исана.
– Тазвечерната компания е по-странна, отколкото очаквах – промърмори Сирай.
– В какъв смисъл?
– Бие на очи отсъствието на твърде много Върховни лордове – отвърна Исана. – Естествено, Антил и Фригия ги няма, те дори не са изпратили представители. Парция и Атика също не са дошли – но те са изпратили главните си сенатори. Това е преднамерено оскърбление – Калар ще побеснее. – Куртизанката продължи да оглежда градината. – Лорд и лейди Рива са тук, както и лейди – но не и лорд Плацида. А ето там, край живата ограда, стоят лорд и лейди Родос. О, и Акватайн са тук!
– Акватайн? – попита безизразно Исана.
Сирай я изгледа строго. Лицето ѝ беше усмихнато, но не и очите.
– Скъпа, трябва да сдържаш чувствата си. Почти всички тук имат поне същите умения като теб в призоваването на вода. И макар да е полезно някои чувства да се споделят с останалите, това не важи за яростта – особено като се има предвид, че почти всички тук са много умели и в призоваването на огъня.
Исана стисна устни и каза:
– Неговите амбиции станаха причина за смъртта на мои приятели и съседи. Ако не бяхме извадили късмет, щеше да загине и семейството ми.
Очите на Сирай се разшириха от страх.
– Скъпа – изрече тя изразително, – недей! Тук има поне дузина призователи на вятър, подслушващи всичко, каквото успеят. Не трябва да говориш такива неща, когато има опасност да те чуят. Последствията може да са много сериозни.
– Но това е самата истина – каза Исана.
– Само че никой не може да го докаже – отговори Сирай и стисна ръката на Исана. – Ти си тук в качеството си на холтър. Което означава, че си гражданин. Ако наклеветиш Акватайн публично, той ще е принуден да те предизвика на дуел.
Исана примигна слисано.
– На дуел? Мен?
– Ако се биеш с него, той ще те убие. А единственият начин да избегнеш дуела ще бъде да си вземеш думите назад публично – което ще го защити от бъдещи обвинения. – Очите на куртизанката станаха студени и твърди като камък. – Ще се наложи да се овладееш, холтър, или за твое собствено добро ще те зашеметя и ще те върна в имението на Нед.
Исана зяпна изумено дребната жена.
– Ще дойде и времето за разплата с онези, които са се опитвали да подкопават властта на Короната – продължи Сирай с твърд поглед. – Но всичко трябва да се направи по правилния начин, ако искаме да успеем.
Почувствала решителността в гласа на Сирай, Исана се застави да потисне гнева си. През целия си живот тя се беше борила с влиянието на чуждите емоции и това ѝ бе помогнало да се научи да сдържа собствените си чувства.