Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— По дяволите! А аз така се надявах!

— Така ли? За какво?

— Ами да заемеш преподавателско място във факултета, да подхвърлиш една-две добри думи по мой адрес.

— Нямаш нужда от това аз да казвам една-две добри думи за теб, Сам — рече Джо и неволно се засмя. — Ти казваш достатъчно.

— И все пак… Би било прекрасно да живеем в един и същи район, да преподаваме заедно. Не бих имал нищо против да те опозная малко по-добре — отвърна Сам и се заигра с кламера, който откри в джоба на шортите си.

— Познаваш ме чудесно.

— Да, бе! Напусна дома ни, когато бях на три години. Последва пиянският ти период…

Джо докосна камеята в джоба си. Трябваше да се гмурне на дъното и да потърси още злато. Йейл! Исусе Христе!

— Искаш ли да се гмурнеш с мен? — обърна се той към Сам.

Брат му поклати отрицателно глава.

— Не, зает съм. Трябва да поработя малко върху проекта си. Скоро се връщам в Нова Скотия…

— Да, до болка позната история — усмихна се Джо. — Трябва да събереш данните, преди да ти е изтекла стипендията.

— Нищо подобно. — Сам също направи опит да се усмихне, но не успя. В очите му се четеше дълбоко разочарование. Джо примигна и обърна поглед към чайките. Мразеше се.

Блек Хол.

Спомни си последното гмуркане със Сам. Тогава беше открил камеята. В този ден брат му пак се беше опитал да го убеди да остане в Йейл. Беше обикалял наоколо и беше разсмивал Джо с опитите си да изрече тези две думички: Блек Хол.

Каква беше целта на Сам? Двамата с Джо да се установят в града и да се опитат да се чувстват като семейство? Да преподават заедно? Да обсъждат лекциите си? Да се превърнат в отбор от Бръшляновата лига, братята златотърсачи? Да живеят в Блек Хол, за да може Джо да се влюби в Каролайн Ренуик?

Джо въздъхна, изправи се и разкърши рамене. Всичко това бяха пълни глупости. Сам беше мечтател. Мислеше си, че Джо не го познава и до известна степен това може би беше вярно. Но Джо Конър обичаше брат си Сам по-силно, отколкото беше обичал някого и това си беше самата истина.

Погледът му попадна на бреговата ивица. Блек Хол. Тя беше там. Беше наблюдавал лицето й, докато майка й говореше. Невероятните й сиво-сини очи бяха преизпълнени с обич и тревога за майка й и сестрите й — чувства, които Джо разбираше, но никога не беше изпитвал. И нима би могъл? Имаше ли време? Първо трябваше да завърши училище, после — да открива съкровища, да изнася лекции в Йейл…

Джо го беше видял. Беше го прочел по лицето на Каролайн, но нищо не можеше да направи, освен да се обърне и да си тръгне. Това го умееше най-добре.

Сега отново го направи. Обърна гръб на брат си. Стисна камеята и тя убоде дланта му. Соленият вятър погали лицето му. Блек Хол беше далеч — чак на брега. Йейл беше за учени академици. Нека Сам стане професор. Джо е търсач на съкровища — просто и ясно.

А търсачите на съкровища работеха сами.