Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Каролайн си спомни как ходеха на плажа, когато бяха деца. Слагаха си банските, изтичваха навън и се втурваха по стръмните каменни стъпала, водещи към брега. Сега седеше до портата с Хомър, легнал в краката й, и се опитваше да прояви търпение.

Накрая Скай се приготви и трите сестри поеха към плажа. Хомър прекоси градината, завирайки муцуна във всеки розов храст, изпречил се на пътя му.

— Съжалявам за онова, което се случи с Джо — започна Скай.

— Чувствам се виновна, че мама…

— Престани, Скай — сряза я Каролайн. — Вината не беше твоя, пък и снощната случка няма значение, ясно ли е?

Вълните достигаха брега и когато се отдръпваха, отдолу се показваше изгладеният от водата пясък. Въздухът беше свеж и хладен, галеше краката и ръцете им, докато вървяха по брега. «Метеор» се виждаше в далечината. Каролайн се опитваше да не гледа натам. И без това й беше достатъчно трудно.

Стигнаха до сребрист дънер, издигнал се високо над нивото на прилива. По него бяха накацали светулки. Трите сестри седнаха. Мокрият пясък блестеше като огледало. Скай подпря брадичка на дланите си. Хомър беше слязъл бавно по каменните стъпала, но в мига, в който лапите му докоснаха пясъка, той се беше затичал като младо куче.

Каролайн прегърна Скай.

Скай вдигна глава. Погледът й внезапно светна. Тя се засмя и проследи с очи Хомър, който се забавляваше да гони чайките от един изхвърлен на брега рак. Беше изплезил език от усилие, но гордо гледаше към сестрите.

— Вижте — извика Каролайн. — Иска да е сигурен, че го виждаме какво прави!

— Добро куче! — извика Клий. — Изплаши всичките чайки!

Хомър подуши рака. Беше огромен краб с дълга опашка.

Кучето предпазливо обърна рака и отново завря муцуна в него. Искаше да се увери, че не хапе. После го захапа и бавно се запъти към Каролайн. Остави плячката в краката й.

— Той е твое куче — отбеляза Скай. Без да поглежда към нея, Каролайн знаеше, че сестра й плаче.

— Той обича и теб — отвърна тя. — Не иска да се чувстваш зле.

Скай не отговори.

— Какво мислиш да правиш, Скай? — попита предпазливо Каролайн.

— Какво мисля да правя ли? — Тя вдигна поглед. Лицето й беше зачервено, със следи от сълзи и белези от катастрофата.

— Татко умря от пиене — продължи сестра й. — Никога не говорим за това. Обикновено казваме, че е имал рак на стомаха и че е умрял, понеже химиотерапията и облъчванията не са му подействали, но това не е цялата истина.

— Млъкни, Каролайн — простена Скай.

— Остави я да продължи, Скай — намеси се Клий.

— И ти ли я подкрепяш? — попита тя. Клий кимна утвърдително.

— Спомняш ли си неговите последни месеци? Как през цялото време висеше на бара в хотела ми? Как не биваше да пие коктейли заради лекарствата, които приемаше, но той въпреки това се наливаше? — Каролайн направи пауза, но малката й сестра не каза нищо и затова тя продължи: — Пиенето го правеше толкова избухлив, а татко не беше лош човек.